20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Свестилата се госпожа Брусел събуваше мъжа си в леглото му и трепереше като лист.
— Вижте кой чука, Жервез — каза Брусел, — и не отваряйте, докато не разберете добре кой е.
Жервез погледна през прозореца.
— Господин председателят Бланменил — каза тя.
— Отворете тогава — рече Брусел. — Няма какво да се стесняваме от него.
— Е, какво са направили с вас, мили Брусел? — попита председателят още от вратата. — Чувам, че за малко щели да ви убият, а?
— По всяка вероятност крояха да посегнат на живота ми — отговори Брусел със стоическа твърдост.
— Клети ми приятелю! Да, те са искали да започнат с вас; но ще дойде и нашият ред; те не могат да ни победят заедно и се мъчат да ни унищожат един по един.
— Ако се отърва сега — каза Брусел, — ще ги смажа на свой ред със силата на словото си.
— Ще се оправите — рече Бланменил — и ще ги накарате да заплатят скъпо за това посегателство.
Госпожа Брусел плачеше горчиво, Жервез беше в отчаяние.
— Какво се е случило? — извика един хубав снажен младеж, като се втурна в стаята. — Татко е ранен?
— Пред вас, младежо, лежи една жертва на тиранията — каза Бланменил като истински спартанец.
— О! — извика младежът, като се обърна към вратата. — Тежко на ония, които са посегнали на вас, татко! — спря го съветникът, — идете по-добре за лекар.
— Чувам виковете на народа — забеляза старата слугиня. — Навярно Фрике води лекар … Не, карета е.
Бланменил погледна от прозореца.
— Коадюторът! — каза той.
— Господин коадюторът! — повтори Брусел. — Е, боже мой, чакайте, ще ида да го посрещна!
И забравил раната си, съветникът щеше да се спусне да посрещне господин дьо Рец, ако Бланменил не беше го спрял.
— Е, какво се е случило с вас, мили Брусел? — попита коадюторът още от вратата. — Говори се за засада, за убийство, а? Добър ден, господин Бланменил. На минаване взех лекаря си и ви го водя.
— О, господине, не зная как да ви благодаря! — отговори Брусел. — Наистина зверски ме събориха и ме стъпкаха кралските мускетари.
— Кажете кардиналските — възрази коадюторът, — Мазариновите. Но бъдете спокоен, ние ще ги накараме да заплатят за всичко това. Нали, господин Бланменил?
Бланменил се поклони; в това време вратата се отвори от бързоходец. След него влезе един лакей в разкошна ливрея и доложи високо:
— Господин херцог дьо Лонгвил.
— Как, господин херцогът тук? — извика Брусел. — Каква чест за мен! А, ваше сиятелство!
— Господине, дойдох да поднеса съболезнованията си за нещастието на нашия храбър защитник — каза херцогът. — Ранен ли сте, мили съветнико?
— Дори и да бях ранен, посещението на ваше сиятелство щеше да ме излекува.
— Но все пак страдате?
— И то много — отговори Брусел.
— Доведох лекаря си — рече херцогът. — Ще му Позволите ли да влезе?
— Моля ви се!
Херцогът направи знак на лакея си и той въведе един човек, облечен в черни дрехи.
— И на мен ми мина тая мисъл през ума, госпоДин херцог — каза коадюторът.
Двамата лекари се изгледаха.
— А, вие ли сте, господин коадютор? — рече херцогът. — Приятелите на народа се срещат на собствената си територия.
— Слуховете ме уплашиха и аз побързах да дойда; но най-важното е, мисля, лекарите да прегледат по-скоро нашия храбър съветник.
— Пред вас ли, господа? — уплашено забеляза Брусел.
— Защо не, приятелю мой? Уверявам ви, че искаме да узнаем по-скоро какво е положението ви.
— О, боже мой, какъв е пак тоя шум? — се обади госпожа Брусел.
— Като че ли ръкопляскат? — каза Бланменил и се приближи бързо до прозореца.
— Е, какво има пак? — попита Брусел побледнял.
— Ливреята на господин принц дьо Конти! — отговори Бланменил. — Лично господин принц дьо Конти.
Коадюторът и господин дьо Лонгвил едва се сдържаха да не се изсмеят с глас.
Лекарите поискаха да отвият Брусел. Той ги спря. В тая минута влезе принц дьо Конти.
— А, господа — каза той, като видя коадютора, — изпреварили сте ме. Но не ми се сърдете, мили ми господин Брусел. Щом чух за приключението ви, помислих си, че може би нямате лекар, и се отбих да взема своя. Какво става с вас? Какво е това убийство, за което се говори?
Брусел поиска да отговори, но устата му се схвана: тия неочаквани почести съвсем го смазаха.
— И тъй, драги докторе, прегледайте го — се обърна принц дьо Конти към човека в черно, който го придружаваше.
— Господа — каза единият от лекарите, — значи ще направим консултация?
— Правете, каквото искате — рече принцът, — само по-скоро ме успокойте относно положението на милия съветник.