20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Брусел се досещаше вече за привързаността на парижаните към него; в продължение на три години той сееше опозиция не без тайната надежда, че един ден ще пожъне любовта на народа. Сегашният случай го зарадва и го преизпълни с гордост, защото му показа силата му; но, от друга страна, някои обстоятелства помрачаваха това тържество. Освен че болката от натъртването беше силна, Брусел все очакваше, че иззад някой ъгъл на улицата ще се подаде ескадрон гвардейци или мускетари и ще разгони тълпата. А тогава какво ще стане с триумфетора в тая бъркотия?
От ума му не излизаше тоя вихър от хора, тоя подкован ураган, който го събори само с едно връхлитане.
Той повтаряше със слаб глас:
— Бързайте, деца мои, защото наистина много страдам.
И при всяко оплакване крясъците и проклятията около него се удвояваха.
Не без труд достигнаха жилището на Брусел. Тълпата изпълваше вече цялата улица; всички жители на квартала се показаха по прозорците и по праговете на вратите. От прозореца на една къща, в която се влизаше през тясна врата, с всички сили викаше стара слугиня, а до нея плачеше друга жена, също възрастна. С явна тревога, макар и изразявана различно, те питаха народа, който им отговаряше само с неразбираеми викове.
Но когато се показа съветникът, носен от осем души, бледен, гледащ с умиращ поглед къщата си, жена си и слугинята, госпожа Брусел припадна, а слугинята с вдигнати към небето ръце се спусна по стълбата да посрещне господаря си, като викаше: „О, боже, боже мой! Поне Фрике да беше тук! Да отиде за доктор!“
Фрике беше тук. Къде не е парижкият хлапак?
Естествено, Фрике се възползува от празника на Петдесетнйца, за да поиска отпуск от господаря си, който не можеше да му откаже, защото според условието Фрике трябваше да бъде свободен на четирите големи празника в годината.
Фрике беше начело на тълпата. Наистина и на него му хрумна да отиде за лекар; но като разсъди добре, намери, че е много по-весело да вика колкото му глас държи: „Убиха господин Брусел! Господин Брусел, бащата на народа! Да живее господин Брусел!“
отколкото да отиде сам по криви улички и просто да каже на един човек в черно: „Елате, господни докторе, съветникът има нужда от вашата помощ“.
За нещастие Фрике, който играеше важна роля в тълпата, има неблагоразумието да се улови за прозоречната решетка в долния етаж на къщата, за да се издигне над тълпата. Честолюбието го погуби: майка му го забеляза и го изпрати за лекар.
После тя взе болния на ръце и поиска да го занесе на горния етаж. Но в началото на стълбата съветникът стъпи на крака и обяви, че се чувствува достатъчно силен да се качи сам. Той помоли Жервез, слугинята си, да се помъчи да отстрани народа. Но Жервез не го слушаше.
— О, клетият ми господар! Милият ми господар! — викаше тя.
— Да, мила Жервез, да — промърмори Брусел, като се мъчеше да я укроти. — Успокой се, това е дребна работа.
— Как мога да се успокоя, когато са ви стъпкали, смазали, осакатили!
— Съвсем не! — възрази Брусел. — Това е нищо, почти нищо.
— Нищо! А от главата до краката сте в кал! Нищо, а по косата ви има кръв! Ах, боже мой, боже мой! Клетият ми господар!
— Млъкни най-после! — каза Брусел. — Млъкни!
— Кръв, боже мой, кръв! — викаше Жервез.
— Доктор! Хирург! Лекар! — ревеше тълпата. — Съветникът Брусел умира! Убиха го мазаринистите!
— Боже мой — отчаяно извика Брусел, — тия нещастници ще ми запалят къщата.
— Идете на прозореца и се покажете, господарю!
— Уф, за нищо на света! — отговори Брусел. — Крал може да се показва. Кажи им, Жервез, че ми е по-добре. Кажи им, че отивам не на прозореца, а в леглото, и да се разотидат.
— А защо искате да се разотидат? Прави ви чест, че са тук.
— Ох, нима не разбираш, че ще ме арестуват, ще ме обесят за това? — каза Брусел в отчаяние. — Ето, и на жена ми стана лошо.
— Брусел! Брусел! — ревеше тълпата. — Да живее Брусел! Доктор за Брусел!
Вдигна се такъв шум, че се случи онова, което Брусел предвиди. Един отряд гвардейци разгони беззащитната тълпа с прикладите си. Но при първите викове „Гвардейци! Войници!“ Брусел, който се страхуваше да не го сметнат за подстрекател, се завря облечен в леглото си.
Благодарение на тая намеса от страна на гвардейците старата Жервез успя най-после, след три пъти повторената заповед на господаря си, да заключи външната врата. Но тъкмо я заключи и се върна при господаря си, чу се силно чукане по тая врата.