Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Как предпочиташ да умреш — бързо или бавно? — попита Мазириан. — Помогни ми и ще те убия веднага. Иначе ще те издигна там, където летят месоядните птици.
Деодандът усети, че се задушава от страх и от ярост.
— Дано черният Тиал избоде очите ти! Дано Краан потопи мозъка ти в киселина! — занарежда той и клетвите му бяха толкова ожесточени, че на Мазириан му се наложи да измърмори няколко заклинания за самозащита.
— Тогава нагоре — каза накрая той и протегна ръка.
Черното изопнато тяло се понесе нагоре и бавно се завъртя над върховете на дърветата, обляно от пурпурните лъчи на залязващото слънце. След миг някакъв пъстър и напомнящ прилеп силует с извит клюн се стрелна към него и разкъса черния му крак, преди деодантът да успее да го изрита. Все повече и повече подобни силуети се стрелкаха към него.
— Свали ме, Мазириан! — чу се слаб вик. — Ще ти кажа каквото знам.
Мазириан го свали ниско над земята.
— Мина самичка малко преди да дойдеш. Нападнах я, но тя метна шепа прах в очите ми. Слезе в долчинката и тръгна по пътеката към реката. Пътеката минава покрай леговището на Транг. Така че е загубена, защото той ще се забавлява с нея, докато тя издъхне.
— Тя използва ли магии? — почеса се по брадата Мазириан.
— Не знам. Но ще й трябват много силни магии, за да се спаси от Транг.
— Нещо друго имаш ли да ми казваш?
— Не.
— Тогава можеш да умреш.
Тялото се завъртя все по-бързо и по-бързо, докато накрая се чу сподавен вопъл и глава, ръце, крака и вътрешности се разлетяха в различни посоки.
Мазириан продължи нататък. В края на поляната пътеката се спускаше стръмно надолу към тъмнозелените серпантини на река Дерна. Магьосникът стигна до брега й и тръгна по течението към блещукащото в далечината Езеро на сънищата.
Някакво зловоние изпълни въздуха — миризма на разложени нечистотии. Мазириан продължи да се движи предпазливо, защото някъде наблизо бе леговището на мечката вампир Транг и той усети наличието на могъщо магическо поле, в което неговите сравнително изтънчени заклинания можеше и да не издържат.
До слуха му достигнаха някакви гласове, ръмженето на Транг и сърцераздирателни викове. Заобиколи една скала и се опита да разбере откъде идват звуците.
Леговището на звяра представляваше вдлъбнатина в скалата. Воняща купчина трева и кожи му служеха за легло. Зад грубо скована ограда в единия ъгъл стояха три жени, чиито тела бяха покрити с рани, а лицата им бяха застинали в ужасени гримаси. Беше ги отвлякъл от племето, което живееше по накичените със сребърни парцали шлепове край брега на езерото. Те наблюдаваха безмълвно как Транг се опитва да обладае новата си пленница. Кръглото му, сивкаво мъжко лице се бе сгърчило и в момента разкъсваше коженото й елече с човешките си ръце. Тя обаче успяваше да задържи на разстояние огромното потно тяло с удивителна ловкост. Мазириан присви очи. Това беше магия!
Стоеше и наблюдаваше схватката, преценяваше как да унищожи Транг, без да я засегне. В този момент тя го видя, вдигнала поглед над рамото на звяра.
— Виж — каза задъхана, — Мазириан е дошъл да те убие.
Транг се извърна, видя Мазириан и с оглушителен рев се втурна на четири крака към него. Стори му се, че съзнанието му се замъглява, и си даде сметка, че магията вероятно извира от яростното сивкавобяло лице на вампира, който бе протегнал грамадните си ръце, за да го сграбчи.
Мазириан отблъсна магията и контраатакува. Долината лумна от огнени струи, които се спуснаха от всички посоки и направиха тялото на Транг на решето. Това беше Превъзходният призматичен спрей — хиляди многоцветни огнени стрели, които моментално разкъсаха звяра и от безбройните отвори рукна пурпурната му кръв.
Но Мазириан нямаше време за губене. Жената беше побягнала. Той съзря белия и силует надолу покрай реката към езерото и се втурна след нея, без да обръща внимание на жалостивите писъци на трите жени зад оградата.
Пред погледа му се разстла обширна водна повърхност, чийто отсрещен бряг тънеше в мрак. Мазириан стъпи на песъчливата крайбрежна ивица и заоглежда внимателно навъсените води на Санра, Езерото на сънищата. По смраченото небе блещукаха последните отблясъци на залеза и отраженията на звездите потрепваха върху неподвижната повърхност. Хладните води на езерото не помръдваха — както и водите на всички морета и океани, откакто луната бе напуснала земното небе.