Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Увлечение на моя помощник — промърмори Асагава, който изглеждаше леко смутен. — Много си пада по каменните градини… Аз не възразявам, щом иска…
Фандорин се огледа, очакваше да види някакви изваяния, но никъде не откри растения от камък — само ситен чакъл и сред него няколко едри груби камъка, разположени без каквато и да е симетрия.
— Алегория на борбата на реда и хаоса — с вид на познавач кимна докторът. — Не е зле, макар и да е малко праволинейно.
Титулярният съветник и сержантът се спогледаха. Първият се намръщи озадачен, вторият се ухили.
Слязоха надолу в дълго мазе, осветено с газени лампи. Съдейки по мишените и сандъците с гилзи, тук се намираше полицейското стрелбище. Фандорин се загледа в три сламени чучела в човешки ръст: всяко от тях бе облечено с кимоно, в ръцете им имаше бамбукови мечове.
— Най-почтително моля господин вицеконсула да се запознае с моя план — Асагава завъртя фитилите на лампите, стана по-светло. По моя молба господин вицеинтендантът Суга изпрати двама добри стрелци с револвер. Изпитах ги върху тия макети — и двамата стрелят без грешка. И така, ще позволим на сацумците да влязат в годауна. После ще отидем да ги арестуваме. Ще бъдем общо четирима: единият ще играе старши, другите — обикновен патрул. Ако сме повече, сацумците наистина може да си посегнат, а така ще решат, че спокойно могат да се справят с толкова малобройна команда. Те ще извадят мечовете си и тогава „старшият“ пада на земята, неговата роля е дотук. Тримата „патрулни“ (това сме двамата токийци и аз) вадим револверите и откриваме огън. Стреляме в ръцете им. По такъв начин, първо, залавяме злосторниците с оръжие в ръка и второ — не ги оставяме да се измъкнат и ще им се потърси отговорност.
Американецът сбута Ераст Петрович с лакът:
— Чухте ли го, Ръсти? Щели да стрелят в ръцете! Това не е толкова лесно, мистър Гоу. Знаем ги японците какви стрелци са! Планът може и да го бива, но без вие да се набърквате.
— Тогава кой ще иде, ако ми бъде разрешено да попитам? И позволете да ви напомня, че името ми е Гоемон.
— Окей, нека е Гоуемон. Питате кой ще иде да надупчи жълту… тия де, сацумците? На първо място, разбира се, аз. Вие, Ръсти, как сте със стрелбата?
— Справям се — скромно каза Ераст Петрович, който от двайсет крачки вкарваше седемте куршума един в друг, естествено с дълга цев и с твърда подпора за ръката.
— Отлично. За вас, док, знаем и без да ви питаме, вие владеете пистолета като скалпел. Естествено, вие сте един вид външен човек и не сте длъжен да участвате в нашето шоу, но ако това не ви притеснява…
— Не-не — оживи се Туигс. — Знаете ли, вече изобщо не ме е страх от стрелбата. Да улучиш целта е много по-лесно, отколкото да зашиеш хубаво мускул или да направиш приличен шев.
— А така, Ланс! Добре, Гоу, ето ви вашите трима „патрулни“. Обличам Ръсти и Ланс в униформа и се правим на три тъпи общински ченгета. Може да ви вземем за четвърти, все едно сте ни преводач. Ще си побъбрите с тях и се пльосвате на земята, а останалото поемаме ние. Нали, момчета?
— Разбира се! — възкликна ентусиазиран докторът, много доволен от задаващото се приключение.
Ераст Петрович си помисли, че мъжът, дори да има най-мирната професия, вземе ли веднъж оръжие в ръка, никога не забравя това усещане. И ще се стреми да го изпитва отново и отново.
— Моля да извините моето нахалство, но дали може да ми демонстрирате колко добре стреляте, джентълмени? — попита Асагава. — Разбира се, не става въпрос, че не вярвам на вашите думи, но операцията е изключително важна, аз ще отговарям за нея и пред господин вицеинтенданта, и пред самия господин министър.
Туигс потри ръце:
— Защо не, с удоволствие. Бихте ли ми услужили с един от вашите чудесни колтове, сър?
Сержантът му протегна револвера. Докторът хвърли редингота, остана само по жилетка. Размърда леко пръстите на дясната си ръка, хвана дръжката, прицели се и с първия куршум пръсна китката на едното от сламените чучела, бамбуковият му меч падна на пода.
— Браво, Ланс!
Туигс чак се задави от мощния удар с длан по гърба. Но инспекторът поклати глава.
— Сенсей, с цялото ми уважение… Разбойниците няма да стоят и да чакат да се прицелите. Това не е европейски дуел. Трябва да се стреля много бързо, а при това не забравяйте, че вашият противник в тоя момент също ще се движи — японецът дръпна някаква ръчка и манекените изведнъж се завъртяха заедно с дървените си поставки, сякаш бяха на въртележка.