Диамантената колесница

Нобунага три пъти провождал войски да завоюват провинция Ига. Първите два пъти малобройните нинджи побеждавали самураите. Те нападали нощем лагера на неприятелите, палели и сеели паника, обличали вражеска униформа и предизвиквали кървави сблъсъци между различните части на завоевателската армия. Хиляди воини паднали убити по планинските склонове и проходи.

Най-сетне търпението на Нобунага се изчерпало. През деветата година на Небесната справедливост, тоест през 1581 година от християнското летоброене, диктаторът повел в Ига огромна войска, надминаваща по брой населението на долината няколко пъти. Самураите унищожавали всичко живо по пътя си: не само жени и деца, но и домашни животни, горски зверове, дори гущери, мишки и змии — страх ги било, че това са превъплътени шиноби. Най-лошото било, че на помощ на завоевателите се притекли нинджите от съседната провинция Кога, така наречените коганинджи. Тъкмо те осигурили превеса на Нобунага, тъй като познавали всички хитрости и похвати на „невидимите“.

Момоти Тамба и останалите живи от неговото войнство се закрепили в стар храм на планината Хиджияма. Били се, докато почти всички загинали от стрели и от огън. Последните „невидими“ си прерязали гърлата, предварително „отрязвайки лицата си“.

С гибелта на Тамба и хората му историята на шиноби на практика завършва. Кога-нинджите, които помогнали на завоевателите, получили за награда самурайски звания, а по-късно станали охрана на шогунския дворец. Войните приключили, през следващите два века и половина в страната се възцарил мир и уменията на шиноби били загърбени и не се търсели. Едновремешните вълшебници на тайното изкуство станали синекурни служители и за няколко поколения загубили цялата си вещина. В последния период на шогуната преди революцията „невидимите“ охранявали женските покои. Вече били тлъсти и мързеливи. Главно събитие в живота им станал снеговалежът.