Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— На к-кого?
— Джонинът е генералът на клана, стратегът. Той приема поръчките, той решава на кого от чунините, тоест офицерите, да възложи разработването на операцията, а самото шпиониране и убийствата са били дело на генините, войниците. Всеки генин се стремял да постигне съвършенство в някаква тясна област, в която да няма равен. Например в безшумното ходене шиноби-аруки или в интенджуцу, движението без звук и без сянка, или пък във фукуми-бари — отровните плюнки.
— А? — запримигва Локстън. — В кое?
— Нинджата държал в устата си бамбукова тръбичка, в която имало няколко игли, намазани с отрова. Майсторите на фукуми-бари ги изстрелвали на значително разстояние, до десет-петнайсет крачки. Сред шиноби особено се ценяло умението бързо да сменят облика си. За прочутия Яемон Ямада пишеше, че когато той бягал през тълпата, свидетелите описвали шестима различни мъже, всеки с неговите си характерни белези. Шиноби изобщо гледали да не показват на външни хора истинското си лице, то било предназначено за събратята от клана. За да променят своята външност, те умеели да си правят или напротив, да махат бръчки, да променят походката си, формата на носа и устата, дори ръста си. Ако някой нинджа попаднел в безизходна ситуация и го заплашвал плен, той се самоубивал, но преди това задължително обезобразявал лицето си — враговете не трябвало да го видят дори след смъртта му. Един от прочутите шиноби се казвал Сарутоби, Скачащата маймуна. Получил това име, понеже се мятал като маймуна, спял по клоните на дърветата, без усилия прескачал насочените срещу него копия и други подобни. Веднъж, скачайки от стената на шогунския замък, където бил проводен да шпионира, Сарутоби паднал в капан. Стражата се втурнала към него, размахала мечове. Тогава нинджата си отрязал крака, стегнал мълниеносно раната с връв и заскачал на един крак. Когато разбрал, че няма да се измъкне, той се обърнал към преследвачите, напсувал ги грозно и пронизал гърлото си с меч, но първо, както гласи хрониката, „отрязал лицето си“.
— Какво ще рече „отрязал лицето си“? — попита Фандорин.
— Не се знае със сигурност. Вероятно това е образен израз, който означава „срязал“, „обезобразил“, „направил неузнаваемо“.
— А какво бяхте казали за з-змията? Мамуши-гама — добре ли запомних?
— Да. „Невидимите“ били прочути с това, че много сръчно използвали за целите си животни: пощенски гълъби, ловни ястреби, дори паяци, жаби и змии. Оттам са тръгнали и легендите, че те са способни да се превърнат във всякаква твар. Особено често шиноби носели със себе си пепелянки, които никога не ги хапели. Змията можела да им е полезна при изготвяне на лекове, тогава нинджата изстисквал няколко капки отрова. Можели да я пуснат в постелята на врага. Освен това служела и за сплашване. Правели „змийския сърп“, като връзвали опашката на мамуши за дръжка от сърп. Размахвайки това екзотично оръжие, „невидимият“ можел да хвърли в паника големи тълпи народ и да изчезне в блъсканицата.
— Точно така! Всичко съвпада! — скочи развълнуван Ераст Петрович. — Капитанът е убит от нинджа, който е използвал своето тайно изкуство! И аз видях тоя човек вчера! Вече знаем кого да търсим! Старец шиноби, свързан със сацумските самураи!
Докторът и инспекторът се спогледаха, при което Туигс придоби донякъде сконфузен вид, а японецът поклати глава с лек укор.
— Мистър Туигс ни изнесе много интересна лекция — бавно произнесе Асагава, — обаче забрави да спомене една важна подробност… Коварните шиноби не съществуват от около триста години.
— Вярно е — потвърди с виновен глас лекарят. — Може би трябваше да ви предупредя за това от самото начало, за да не ви заблуждавам.
— Защо, какво е с-станало? — в гласа на титулярния съветник прозвуча истинско разочарование.
— Май ще ми се наложи да изнеса „лекцията“, както я нарече инспекторът, докрай — докторът сложи ръка на сърцето си, сякаш искаше извинение от Асагава. — Преди триста години „невидимите“ живели в две долини, между които се издигала планинска верига. Главният клан обитавал долината Ига, откъдето иде и наименованието им: ига-нинджа. Петдесет и три семейства потомствени шпиони владеели тая малка провинция, заобиколена от всички страни с отвесни скали. „Невидимите“ имали нещо като република, която управлявал избираем джонин. Последният управник се казвал Момоти Тамба, този човек станал легенда още приживе. Императорът го удостоил с почетен герб, на който имало седем луни и стрела. Хрониките разказват, че зла магьосница се ядосала на Киото и го проклела: в небето над императорската столица грейнали седем луни и всички жители треперели от ужас, наплашени от тая небивала напаст. Императорът повикал на помощ Тамба. Той хвърлил един поглед към небосклона, вдигнал лъка си и безпогрешно изпратил стрелата към оная луна, на която се била престорила магьосницата. Злодейката загинала и видението изчезнало. Един Бог знае какво всъщност е станало, но очевидно Тамба е бил наистина легендарна личност, в противен случай едва ли щяха да се разправят такива предания за него. За зла беда могъщият джонин се скарал с един още по-могъщ човек — диктатора Нобунага. И това вече не са легенди, а история.