През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Сихди, не стреляй още! — помоли Халеф. — Остави за мен тази чест.
— Добре!
Той се прицели. Изстрелът му прозвуча едновременно с техните. Дребният Хаджия се бе мерил точно. Единият кон рухна, Халеф го беше улучил в главата. Другият се подплаши и избяга с големи скокове. От куршумите на двамата кюрди обаче не пострадахме.
— Ако продължи така, сихди — изсмя се Халеф, — скоро няма да имат коне и ще трябва сами да си носят седлата вкъщи. Виждаш ли как тичат назад към останалите? Покажи им и на тях, че са се осмелили да се приближат прекалено близо.
— Наистина, не е лошо беруарите да получат някой урок. Нашите преследвачи отново се бяха скупчили. На няколко крачки от тях стоеше малкоегундът, който им разправяше нещо оживено. Те още не бяха виждали пушка, чийто куршум да преодолее такова разстояние, и се чувстваха напълно сигурни. Затова ме изгледаха изненадани, когато застанах зад коня си и опрях пушката. Изстрел — и в следващия момент малкоегундът се просна на земята, а конят му се изтърколи върху него. Прицелих се малко по-далече вдясно и улучих и следващия кон. Със силен рев кюрдите пришпориха конете си далеч назад, а тези, които бяха без коне, хукнаха подир тях с проклятие. Още от миналия ден тези хора се страхуваха от оръжието ни.
Вече спокойно можехме да потърсим брод, какъвто и скоро намерихме. Преминахме потока и продължихме да яздим толкова бързо, колкото ни позволяваше конят на Амад.
Долината на беруарите се напоява от много реки, които се спускат от планината и се съединяват в един от ръкавите на Кабур, която се влива в Тигър. Водните бързеи са обградени от храсти, а в равнините между тях растат многобройни дъбове, тополи и други широколистни дървета. В тази долина живеят както кюрди-беруари, така и несториански християни, но повечето от техните села са изоставени.
Преследвачите ни се изгубиха от погледа. Минахме покрай няколко села, които заобиколихме отдалеч. Не знаехме как ще ни посрещнат. Все пак забелязахме няколко души да работят на полето. Продължихме бързо напред.
За съжаление не познавахме добре пътя, по който трябваше да яздим. Знаех само, че Гумри се намира на север. Това беше всичко. Многобройните водни препятствия, които се налагаше да преодолеем, ни задържаха и принуждаваха да минем по околни пътища. Добрахме се до малко село, състоящо се само от няколко къщи. Не можехме да го заобиколим, защото единият му край опираше на буен поток, а другият — до гъста гора. Селото изглеждаше изоставено и ние необезпокоявани навлязохме в него.
Тъкмо бяхме отминали първата къща, когато изтрещяха изстрели. Те идваха от прозорците на околните постройки.
— По дяволите! — извика англичанинът и се хвана за рамото. Един куршум го беше улучил. Самият аз лежах на земята, а Рих се отдалечаваше в галоп. Станах, изтичах след него и успях щастливо да се измъкна от селото, въпреки че и от другите къщи стреляха. Кървава следа ми показваше, че враният ми кон е ранен. Без да се оглеждам, тичах напред и го открих в края на дъбравата. Куршумът беше одраскал горната част на шията му и причинил болезнена, но безопасна рана. Още оглеждах раната, когато приятелите ми ме настигнаха. Те бяха стреляли напосоки и ме последвали, без да пострада някой. Рамото на англичанина кървеше.
— Опасно ли е, сър? — запитах го аз.
— Не, не е засегната костта. Знаете ли кой беше? Малкоегундът.
— Не е възможно!
— Стреля от покрива. Добре видях.
— Значи беруарите от Тиах са ни изпреварили и препречили пътя. За наше щастие не се бяха качили по покривите, а от тесните прозорци не са могли да се прицелят точно в ездачите. Но сега напред!
— Напред? — попита Линдси. предадем поздравите си.
Мисля, че трябва да им…
— Така ще се изложим на нови опасности. Нужно е и да ви превържа. Не бива да става тук в непосредствена близост с враговете.
— Уел! Да вървим!
Дребничкият Хаджи Халеф Омар не беше съгласен с това. Но и него убедих. Важното беше да стигнем до Гумри, където вероятно щяхме да сме в безопасност.
Продължихме ездата си и не след дълго забелязахме, че кюрдите отново ни следват, макар и отдалеч. След един завой ги загубихме от очи и по-късно отново ги видяхме. Те ни бяха заобиколили, за да ни пресекат повторно пътя или за да влязат преди нас в Гумри. Скоро разбрахме, че възнамеряват да направят второто, тъй като пред нас, макар и в далечината, се очерта силуетът на скалата, върху която се извисява Кала Гумри. Това всъщност е само един малък, изграден от пясъчна глина форт, който можеше да бъде сринат от няколко оръдия. Но кюрдите го смятаха за мощно укрепление.