През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Бяхме се приближили на една английска миля, когато около нас прозвучаха диви викове и от близките храсти изскочиха и се нахвърлиха стотина кюрдски бойци. Линдси вдигна карабината си.
— За Бога, сър Дейвид, не стреляйте! — му извиках и бутнах цевта на оръжието му надолу.
— Защо? — попита той. — Страхувате ли се, сър? Нямах време да му отговоря. Кюрдите бяха вече сред нас и ни разблъскаха на разни страни. Млад мъж се вкопчи в юздите на коня ми, подскочи и замахна с камата си. Изтръгнах оръжието от ръката му и го захвърлих. После сграбчих един друг кюрд за рамото и извиках:
— Ти си мой закрилник!
— Не мога! Въоръжен си! — отговори той.
— Поверявам ти оръжията си. Ето, вземи ги!
Той взе оръжията ми и положи ръката си върху мен.
— Този човек е мой през целия ден — извика кюрдът високо.
— Също и останалите — добавих аз.
— Те не са молили за закрила — отклони той предложението ми.
— Правя го вместо тях. Те не говорят вашия език.
— Ако предадат оръжието си, мога да бъда техен чалам[32]. Бързо ни разоръжиха, макар никой от спътниците ми да не беше доволен от моята постъпка. С изключение на този, който извади кама срещу мен, изглеждаше, че кюрдите не искат да ни убият, а да ни пленят. Младият кюрд ме гледаше така зловещо, че с право предположих, че е кръвният отмъстител. Не след дълго, когато потеглихме, той отново посегна към камата и се нахвърли върху кучето ми. Доян беше по-бърз от мъжа. Той отскочи назад, за да избегне удара, и захапа врага си за китката, точно над дръжката на камата. Под впитите огромни зъби на животното костите на кюрда изпращяха. Той изкрещя и изпусна ножа. Кучето събори мъжа на земята и го сграбчи за гърлото. Една дузина дула се насочиха към храброто животно.
— Катера Ходех! (За Бога!) — извиках аз, — Махнете пушките, иначе ще го удуши.
Ако някой куршум не убиеше мигновено кучето, кюрдът беше загубен. Противниците ни видяха това и тъй като никой не беше напълно сигурен в изстрела си, свалиха пушките.
— Викни на кучето да се махне! — заповяда ми един от тях.
— Това чудовище умъртви съседа ми! — обади се друг. Беше малкоегундът, който се показа зад един храст. Той благоразумно бе стоял на подобаващо разстояние.
— Имаш право — отвърнах аз. — То веднага ще убие и този човек, ако му заповядам.
— Викни му да се махне! — повтори предишният човек.
— Кажи ми първо, това ли е мъжът, който иска да си отмъсти?
— Той има хеиф[33].
— Ще ви покажа, че не се страхувам от него, Доян, гери (назад)!
Кучето се отдръпна от кюрда. Момчето се изправи. Болката от раната му беше толкова силна, че едва я понасяше. Още по-голяма обаче беше яростта му. Той се приближи плътно до мен и размаха заплашително окървавената си ръка.
— Кучето ти отне силата на моята ръка — изсъска той. — Но не мисли, че ще оставя на някой друг да отмъсти. Ще го направя със собствените си ръце!
— Говориш като някоя бак[34], от чието квакане никой не се страхува — отвърнах аз. — Дай да прегледам и превържа ръката ти!
— Лекар ли си? Не бих взел от теб никакъв дерман[35] дори и да трябва да умра. Но ти ще получиш от мен дерман, и то толкова много, че ще ти бъде напълно достатъчно, обещавам ти.
— Виждам, че та[36] вече те е хванала, иначе щеше да се погрижиш да спасиш ръката си.
— Дека от Гумри ще ми помогне. Тя е по-добър лекар от теб? — отговори той с презрение. — Ти и този таси сте две кучета и трябва да умрете като песове.
Кръвният отмъстител уви ръката си в края на дрехата и вдигна камата. Взеха ни помежду си и шествието потегли. Всички кюрди бяха без коне. Бях загрижен за нас, но не се страхувах.
Кюрдите крачеха мълчаливо, като внимаваха само да не им се изплъзнем. Дори и моят Халеф и двамата араби не продумваха и дума. Но Линдси все още не можеше напълно да превъзмогне гнева си.
— Сър, хубава каша ни забъркахте! — изръмжа той. — Трябваше да разстреляме всички негодници!
— Нямаше да успеем, сър Дейвид. Нападнаха ни внезапно.
— Да. И сега са около нас, а ние — в капана. Предадохме оръжията. Фатална история! Ужасно! Няма да идвам с вас вече в Кюрдистан!
— Бъдете разумен! — смъмрих го аз. — Помислете само — би било безумие, ако пет мъже си въобразят, че могат да се справят с двеста, които са ги обсадили в непосредствена близост.
— Имахме по-добри оръжия от техните! — измърмори англичанинът.
— Можехме ли да си послужим с тях от това разстояние? И дори да можехме да задържим кюрдите, щеше да се пролее много кръв. Също и нашата. А кръвното отмъщение? Не помислихте ли за него?
32
Чал — вуйчо от майчина; ам чичо от бащина страна; двете думи заедно означават закрилник.
33
Отмъщение. — Бел. нем. изд.
34
Жаба.
35
Дерман означава на курманджи барут; дерман или дереман означава и медицина, лекарство.
36
Треска поради нараняване.