Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Не знам. Тя прекъсна всякакви контакти с мен напълно внезапно.
– Случило ли се беше нещо?
– Не. Не и ако имате предвид кавга или нещо подобно. Единия ден бяхме добри приятели, на другия не ми вдигаше телефона. След това изчезна от живота ми.
Бублански прецени обяснението на Микаел. Изглеждаше откровено и се потвърждаваше от разказа на Драган Армански от „Милтън Секюрити“ за изчезването ѝ. Нещо се бе случило с Лисбет Саландер през по-миналата зима. Той се обърна към Ерика Бергер.
– Вие познавате ли я?
– Срещала съм я един-единствен път. Бихте ли ми обяснили защо задавате въпроси за нея във връзка с Еншеде? – попита Ерика Бергер.
Бублански поклати глава.
– Има улики, свързващи я с местопрестъплението. Само това мога да кажа. За сметка на това обаче няма да крия, че колкото повече узнавам за Лисбет Саландер, толкова повече се озадачавам. Как бихте я определили като личност?
– В какъв смисъл? – попита Микаел.
– Как бихте я описали?
– В професионален план е една от най-добрите къртици, които съм срещал.
Ерика Бергер погледна Микаел Блумквист и прехапа устни. Бублански бе убеден, че парче от пъзела липсва и че те знаят нещо, което не искат да споделят.
– А като човек?
Микаел остана дълго мълчалив.
– Тя е изключително самотен и странен човек. Асоциален. Не обича да говори за себе си. Същевременно обаче има страшно силна воля. И морал.
– Морал?
– Да. Собствен морал. Не можете да я излъжете да стори нещо против волята си. В нейния свят нещата са „правилни“ или „погрешни“, така да се каже.
Бублански се замисли върху казаното. И Микаел Блумквист я описа по същия начин като Драган Армански. Двама мъже, които я познаваха, бяха единодушни в преценката си за нея.
– Познавате ли Драган Армански? – попита Бублански.
– Срещали сме се няколко пъти. Пихме веднъж бира миналата година, докато се опитвах да открия къде е изчезнала Лисбет.
– И твърдите, че тя е извършвала изключително компетентни проучвания – повтори Бублански.
– Тя е най-добрата, която съм срещал – повтори Микаел.
Бублански забарабани за секунда с пръсти и погледна през прозореца към потока от хора на улица Йотгатан. Чувстваше се странно раздвоен. Документацията от психиатрията, която Ханс Фасте бе получил от Агенцията за контрол на попечителите, постановяваше, че Лисбет Саландер страда от дълбоко психично разстройство, че е склонна към проява на насилие и е почти бавноразвиваща се. Отговорите, които бе получил и от Армански, и от Блумквист, се отличаваха драстично от картината, обрисувана от психичната експертиза, плод на дългогодишни изследвания. И двамата я описваха като странна, но с леко възхищение в гласа.
Според думите на Блумквист той бе „общувал“ с нея за известен период от време. Това предполагаше, че са имали някакъв вид сексуална връзка. Бублански се чудеше какви закони важат в случаите с лица, поставени под попечителство. Възможно ли бе Блумквист да е извършил нарушение, като се е възползвал от лице в неравностойно положение?
– Как се отнасяхте към недъга ѝ? – попита той.
– Недъг? – попита Микаел.
– Поставянето ѝ под попечителство и психичните ѝ проблеми?
– Попечителство? – възкликна Микаел.
– Психични проблеми? – учуди се Ерика Бергер.
Бублански гледаше удивено ту Микаел Блумквист, ту Ерика Бергер. „Те нищо не знаят. Те всъщност нищо не знаят.“ Изведнъж усети раздразнение към Армански и към Блумквист, но най-вече към Ерика Бергер, с елегантните ѝ дрехи и модерния офис с изглед към улица Йотгатан. „Тя си седи тук и казва на останалите хора какво да мислят.“ Раздразнението му обаче се изля върху Микаел.
– Не разбирам какъв ви е проблемът с Армански – рече той.
– Моля?
– Лисбет Саландер е била редовен посетител на лудницата от юношеските си години насам – рече Бублански накрая. – Една психиатрична експертиза и едно решение на Градския съд я определят като неспособна да се грижи сама за себе си. Поставена е под попечителство. Има доказана склонност към насилие и през целия си живот е имала проблеми с властите. Сега в най-висока степен е заподозряна… за съучастие в двойно убийство. А двамата с Армански говорите за нея, сякаш е някаква принцеса.
Микаел Блумквист седеше напълно неподвижно с втренчен в Бублански поглед.
– Ще го изразя по следния начин – продължи Бублански. – Търсихме връзка между Лисбет Саландер и двойката в Еншеде. Оказа се, че вие, който сте ги открили, сте тази връзка. Бихте ли желали да направите някакъв коментар?
Микаел се облегна назад. Затвори очи и се опита да проумее ситуацията. „Не се връзва. Не е възможно.“ Беше ли способна да извърши убийство? Микаел внезапно си спомни изражението на лицето ѝ, когато преди две години се бе нахвърлила върху Мартин Вангер със стик за голф. „Без съмнение щеше да го убие. Не го стори единствено защото трябваше да ме спаси.“ Несъзнателно прокара пръсти по шията си, където тогава се бе впило бесилото на Мартин Вангер. Ала Даг и Мия… „Няма логика“.