Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Татко, той става все по-параноичен.
Далинар не отговори.
— Привиждат му се убийци във всяка сянка — продължи Адолин. — Ремъците се късат. Това не значи, че някой опитва да го погуби.
— Ако кралят се тревожи — рече Далинар, — ние трябва да проверим. Скъсаното е по-гладко от едната страна, като че ли е срязано, за да се скъса при натоварване.
Адолин се намръщи.
— Може би. — Не беше забелязал. — Обаче помисли, татко. Защо някой ще реже подпръга? Падането от коня не би наранило Броненосец. Ако това е опит за убийство, то е доста некадърен.
— Ако е опит за убийство, дори и некадърен, значи има защо да се притесняваме. Стана по времето, когато ние отговаряхме за безопасността, и конят му беше под грижите на нашите коняри. Ще проверим това.
Адолин изпъшка. Изпусна част от гнева си.
— Другите вече шепнешком приказват, че сме станали телохранители и домашни любимци на краля. Какво ще кажат, ако узнаят, че преследваме всичките му параноични тревоги, колкото и да са неразумни?
— Никога не съм се интересувал от хорските приказки.
— Цялото ни време минава в бюрокрация, докато останалите печелят богатство и слава. Рядко предприемаме нападения по платата, понеже сме заети с това! Трябва да излезем, да воюваме, ако изобщо искаме да догоним Садеас!
Далинар го изгледа, свъси се още повече и Адолин премълча следващия си изблик.
— Виждам, че вече не разговаряме за скъсания подпръг — каза Далинар.
— Аз… съжалявам. Говорих прибързано.
— И така да е. Освен това, може би беше необходимо да чуя тези неща. Забелязах, че не ти се понрави особено как те удържах да не отвърнеш на Садеас преди малко.
— Знам, че и ти го мразиш, татко.
— Не знаеш толкова, колкото мислиш, че знаеш — отговори Далинар. — Скоро ще направим нещо по въпроса. Засега, кълна се… този ремък наистина изглежда срязан. Може би има нещо, което не забелязваме. Може случилото се да е част от нещо по-голямо, което не се е развило според очакванията.
Адолин се поколеба. Изглеждаше прекалено сложно, ала ако имаше на света хора, които обичат прекалено сложни заговори, то това бяха алетските светлооки.
— Смяташ ли, че може да е дело на някой от върховните принцове?
— Може би. Но се съмнявам, че някой от тях желае смъртта му. Докато Елокар е на престола, принцовете воюват по свой начин и пълнят кесиите си. Той не изисква много от тях. Приятно им е да имат него за крал.
— Хората могат да жадуват за трона само от желание да се откроят.
— Вярно е. Когато се върнем, провери дали някой напоследък не се е хвалил повечко. Виж дали Роион още се сърди заради обидата на шута на празненството миналата седмица и накарай Талата да прегледа договорите, които върховният принц Бетаб предложи на краля за използването на неговите чули. При предишните договори той опита да прокара изрази, които биха облагодетелствали претенциите му, дойде ли ред да се наследи престолът. Откак леля ти Навани си тръгна, Бетаб се одързости.
Адолин кимна.
— Гледай да проследиш тази история с подпръга — продължи Далинар. — Дай на някой кожар да го види и да ти каже какво мисли за скъсването. Питай конярите дали са забелязали нещо и дали някому изневиделица не са попаднали повече пари напоследък. — Позамълча и додаде — И удвои охраната на краля.
Адолин се обърна и хвърли поглед по посока на павилиона. Садеас тъкмо излизаше. Адолин присви очи.
— Мислиш ли…
— Не — прекъсна го Далинар.
— Садеас е змиорка.
— Синко, трябва да престанеш да се вторачваш само в Садеас. Той харесва Елокар, което не може да се каже за повечето от другите. Той е един от малцината, на които бих поверил безопасността на краля.
— Мога да ти кажа, татко, че аз не бих постъпил така.
Далинар замълча за миг.
— Ела с мен. — Подаде на Адолин конския подпръг и тръгна през платото към павилиона. — Искам да ти покажа нещо за Садеас.
Адолин се примири и го последва. Подминаха осветения павилион. Вътре тъмнооки мъже сервираха храни и напитки, а жени седяха и записваха съобщения или описания на битката. Светлооките многословно и приповдигнато хвалеха храбростта на краля. Бяха облечени в тъмни, мъжествени тонове — кафяво, морско синьо, тъмно зелено и тъмно оранжево.