Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Колберг възрази:
— Ти каза, че възмъжал. Той беше полицай, а от служебна гледна точка не е особено мъжествено да се оставиш да те застрелят в гръб. Още одеве ти казах, че ми е трудно да го повярвам.
— Прав си — съгласи се Оса Торел. — Аз също не го вярвам. Тук нещо не е в ред.
Колберг се замисли над думите й и продължи:
— Какво остава тогава? Че се е занимавал с нещо, без никой да знае какво. Нито аз, нито ти. Така ли излиза?
— Да.
— Беше ли се променил някак? Преди да се случи това с автобуса.
Тя не отговори веднага. Вдигна ръка и прокара пръсти през късата си тъмна коса.
— Да — обади се накрая тя.
— Как?
— Трудно е да се каже.
— Тези снимки имат ли връзка с промяната?
— Да — потвърди тя, — и то в голяма степен.
Протегна ръка, обърна снимките и се вгледа в тях.
— За да говоря с някого по този въпрос, е нужно голямо доверие, което не знам дали изпитвам към теб — продължи тя. — Но все пак ще опитам.
Дланите на Колберг се овлажниха и той ги избърса в панталоните си. Ролите се смениха. Тя беше спокойната, а той нервният.
— Обичах Оке — започна тя. — Още от самото начало го обичах, въпреки че не си подхождахме много добре. Бяхме различни по отношение на активност и темперамент. И изискванията ни един към друг се разминаваха.
Оса Торел го погледна изпитателно.
— Но човек все пак може да бъде щастлив. Научава се. Известно ли ти е?
— Не.
— Ние го доказахме. Научихме се един друг. Мисля, че разбираш какво искам да кажа.
Колберг кимна.
— Бек на твое място нямаше да го разбере — продължи тя. — Нито пък Рьон или някой от другите, които познавам.
Тя вдигна рамене.
— Както и да е, научихме се. Приспособихме се един към друг и ни беше хубаво.
За момент Колберг отклони вниманието си. Ето възможност, за която досега не беше помислял.
— Трудно ми е — продължи тя, — но трябва да ти обясня. Ако не го направя, няма да разбереш промяната, която стана с Оке. Пък дори и да ти разкажа всички тези подробности, които се отнасят единствено до моя личен живот, пак не е сигурно дали ще разбереш. Но се надявам.
Изкашля се и отбеляза трезво:
— Пуших прекалено много тези няколко седмици.
Колберг усети, че атмосферата започна да се променя. И изведнъж се усмихна. Оса Торел също се усмихна, макар и малко мрачно.
— Е — реши тя, — нека свършим докрай и колкото по-бързо, толкова по-добре. Може би е странно, но за съжаление съм доста срамежлива.
— Това не е никак чудно — обади се той. — Аз самият съм страшно срамежлив. Срамежливостта и чувствителността вървят ръка за ръка.
— Преди да срещна Оке почти си мислех, че съм нимфоманка или луда — рече тя бързо. — Сетне се влюбихме и се научихме да си подхождаме. Аз самата вложих много усилия. Впрочем Оке също. И успяхме. Заживяхме хубаво, дори по-хубаво отколкото бях мечтала. Забравих, че съм по-активна от него. В началото поговорихме няколко пъти за това, но после вече никога не обсъждахме въпроса. Нямаше нужда. Лягахме заедно, щом той пожелаеше, което се случваше един, два или най-много три пъти в седмицата. Правехме го много добре и никога нямахме нужда от нещо друго. Следователно не сме се лъгали, както ти духовито се изрази. Но…
— … изведнъж това лято — допълни мисълта й Колберг, при което тя му хвърли бърз и признателен поглед.
— Точно така. Впрочем откакто станах част от полицията, аз престанах да ходя и на театър. Както и да е, през лятото бяхме на почивка в Майорка. През това време вие сте имали някакъв много тежък и неприятен случай тук в града.
— Да. Убийствата в парка.
— Точно така. Когато се върнахме, вече бяхте свършили. Оке страшно го доядя.
Тя млъкна, но след секунди отново продължи, все така бързо и плавно.
— Зле звучи, но много от това, което вече казах или ще кажа, звучи зле. Тогава наистина го доядя, защото беше изпуснал разследването. Беше амбициозен, почти честолюбив. Знам например, че винаги мечтаеше да открие нещо важно, което другите са пропуснали. Освен това беше доста по-млад от всички ви и поне в началото в службата много се заяждаха с него. Знам също, че според него именно ти си бил един от тези, които най-много са го заяждали.
— Имал е право за съжаление.
— Не те обичаше много. Повече харесваше Бек и Меландер. Впрочем това сега няма значение. Някъде в края на юли или началото на август той се промени, както казах — внезапно, и то по начин, който преобърна изцяло съвместния ни живот. Тогава направи и снимките. Много повече, между другото доста ленти изщрака. Ние, както вече казах, бяхме установили определен ритъм на живот, и то не лош. Изведнъж той се наруши, и то от него, а не от мен. Ние… ние бяхме заедно…