Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Уилсън съвсем леко повдигна вежда. Тя видя, че е впечатлен, и продължи също толкова целеустремено:
— Затова да преследвате „Ланкастър“ е донякъде рисковано за вас. Или ще превземете на доста ниска цена една доста по-голяма фирма от предишните ви цели, или ще загубите репутацията си на непобедим противник. Нещо, което трябва да се избегне на всяка цена.
— Не на всяка цена, госпожице Моралес. Аз приемам разходите много сериозно. Не ги обичам.
— Разбираемо е, сър. В този случай вашата цел е да убедите акционерите, че цялата реорганизация на „Ланкастър“ е като пренареждането на шезлонгите върху палубата на „Титаник“. И че могат да се отърват от мъчителните фирмени доклади, в които се описват загубите, като просто ви продадат акциите си на разумната цена, която им предлагате. Трябва да бъдат убедени, че усилията на „Ланкастър“ да преструктурират компанията са обречени. Мога да ви помогна в това отношение.
— Как?
— Господин Уилсън, в корпоративен план връзките с обществеността са ограничени. Обикновено представянето се свежда до снимки на президента на компанията как позира с огромен чек, който е дарил за някаква благотворителна кауза, или как изготвя годишния доклад, или спонсорира за спортно състезание. Предлагам да направим нещо различно за вас. Агресивна реклама. Ще открия и ще се постарая пресата да научи за всеки проблем на „Ланкастър“, на целия холдинг, на профсъюзите им и на ръководните им кадри.
— И откъде знаете, че има проблеми?
— Винаги има — отвърна тя. — Ако се обърна към водача на профсъюзната организация в корабостроителниците им, той вероятно ще ми помогне да ги потърся. Ако задам няколко провокативни въпроса относно разходите на открито събрание на компанията, със сигурност ще успея да предизвикам някои неразбории. Винаги има достатъчно проблеми. Лихвеният процент също е проблем.
— Вие сте рекламна агенция.
— Вярно е. Но искаме да навлезем и в сферата на връзките с обществеността. Това е шансът ни да започнем с широко известен случай.
— А откъде сте сигурна, че ще успеете?
Лита забеляза игриво пламъче в очите на възрастния мъж. Ъгълчетата на устата му потрепваха леко.
— Просто знам — твърдо заяви тя. — А ето и най-хубавата част. Това няма да ви струва нищо.
Той примигна и за пръв път доби изненадан вид.
— Ще платите разноските ни, разбира се. Но само толкова. И ако превземете компанията, ще получим изключителни права да ви представяме за една година. На цената, която в момента плащате на рекламната си агенция.
— По-малко с пет процента — каза Уилсън.
На Лита й отне около секунда, за да осъзнае, че той всъщност приема.
— Добре — съгласи се тя, като се мъчеше да сдържи усмивката си. — С пет процента по-малко.
— Бях впечатлен от факта — каза й Джослин Уилсън по-късно същата вечер, когато я изведе на вечеря в „Кларидж“, — че познавате толкова добре компанията ми. Обикновено рекламните агенти само нахвърлят бегло проекта.
— Аз вярвам в предварителната подготовка.
— Защо не опитате от пушената сьомга за предястие? Според мен е сред най-добрите в света. И бутилка „Круг“. — Той подаде менюто на сервитьора. — Както обикновено, моля.
— Много добре, господин Уилсън. Госпожице?
— О, ще взема яребица — поръча Лита. Тя се наслаждаваше на меката светлина на свещите и нежната джаз музика от пианото. Както и на атмосферата на изискан лукс, заобикаляща я отвсякъде. Англичаните й харесваха, когато не се държаха ужасно покровителствено. „Бих могла да свикна с всичко това“, помисли си тя.
— Знам, че вярвате в предварителната подготовка. Затова ви позволявам да се заемете със задачата.
— И защото ще работим без пари.
— И заради това също — кимна той.
Уилсън имаше няколко много скъпи и дискретни любовници, които живееха на негови разноски в апартаменти в Челси. Мислено ги сравни с американката. Те се обличаха малко по-добре от нея, но никакви скъпи костюми от „Шанел“ не можеха да компенсират невероятните й гърди, тънката талия и разкошното й закръглено дупе. Строгият костюм не можеше да прикрие формите й. Беше безумно млада. Той за миг си позволи да си представи как Лита го е яхнала, а гърдите й подскачат — едри, все още стегнати и с тъмни зърна. Мммм! Разбира се, никога не би казал нещо гласно. Бизнесът си е бизнес. Човек винаги можеше да си намери компаньонка от висока класа, но парите бяха по-ценни. А Моралес бе изтъкнала няколко много важни пункта.