Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Катин от Ломарон се опита да говори в нейна защита — продължи С’Рела, — но го освиркаха. Катин се ядоса и почна да ги ругае. И той като Тия се е нагледал на войни. Някои от приятелите на Тия направиха опит да я защитят, или поне да обяснят какво е искала да направи, но останалите не искаха да ги слушат. Когато Вал стана и се опита да прокара предложението си, си помислих, че ще успее. Беше много добър. Спокоен, разумен, никога не е бил такъв. Веднага призна, че Тия е извършила непростимо престъпление, но продължи с това, че летците са длъжни да се защитават и че не бива да позволяваме на един Управител да постъпва така с нея, защото и други могат да последват участта й. Беше чудесна реч. Ако я беше произнесъл някой друг, щеше да има нужния ефект, но в залата бе пълно с врагове на Вал. Все още го ненавиждат. Вал предложи Съветът да лиши Тия от криле за срок от пет години, след което тя трябвало да ги спечели отново на състезания. Добави и че само летци могат да съдят летец, което означаваше, че трябва да поискаме освобождаването й от Тайос, под заплаха от санкции. Беше подготвил неколцина съмишленици, които да се изкажат в негова подкрепа, но не се получи — Колми отказа да им даде думата. Съветът се проточи до късно вечерта, ала едва на половин дузина еднокрили бе дадена думата. Колми просто не искаше гласът ни да бъде чут. След Вал посочи една жена от Ломарон, която заяви, че бащата на Вал е бил обесен като убиец, а самият Вал довел Ари до самоубийство, за да й отнеме крилете. „Нищо чудно, че иска от нас да защитаваме една престъпница“ — извика тя. Последваха я и други, взеха да крещят, че всички еднокрили са престъпници, че не разбирали какво означава да си летец, и предложението на Вал потъна в последвалия хаос. И тогава един от ветераните предложи да се затворят академиите. Корм скочи и го подкрепи, но неочаквано дъщеря му се изправи срещу него. Да знаеш каква гледка бяха! Там бяха и артелианците и те настояха предложението да се гласува, но само една пета от присъстващите го подкрепиха. Поне академиите спасихме.
— Е, значи има за какво да сме благодарни — въздъхна Марис.
— И тогава стана Дорел — продължи С’Рела. — Знаеш, че се радва на всеобщо уважение. Говори добре — просто чудесно. Първо спомена идеалистичните подбуди на Тия и колко й симпатизирал за това, което се опитала да постигне. Но после заяви, че не бива да допускаме симпатията или други чувства да надделяват над разума. Престъплението на Тия удряло право в сърцето на нашето общество, така каза. Ако Управителите не можели да разчитат на летците, за да разнасят — достоверно и безпристрастно — съобщенията им до най-далечни места, тогава каква полза от нас? И какво ще им попречи да решат, че могат да ни заместят със свои, доверени хора? Трябвало да си възвърнем изгубеното доверие и единственият начин да го направим бил като обявим Тия извън закона, въпреки добрите й намерения. Нека тя сама да бере плодовете на онова, което е посадила. Ако защитим Тия по какъвто и да било начин, продължи той, безкрилите не само нямало да ни разберат, но щели да сметнат, че одобряваме престъплението й. Трябвало ясно да изразим становището си.
Марис кимна.
— Много от това е вярно — рече тя. — Независимо от страшните последствия. Предполагам, че е спечелил аудиторията.
— Да, защото след него се изказаха други в същия дух. Тера-Кул от Йетиен, старият Арис от Артелия, една жена от Външните острови, Йон от Кълхол, Талбот от Голям Шотан — все водачи, хора, уважавани от всички. Всички подкрепиха Дорел. Вал, Катин и Атен крещяха, че искат да говорят, но Колми се правеше, че не съществуват. По някое време най-сетне решиха да гласуват предложението на Вал, но всичко стана набързо, отхвърлиха го сякаш между другото и продължиха нататък. Решиха, че Тия е престъпила закона и че трябва да оставят на Управителя на Тайос да реши съдбата й. Все пак по предложение на Джирел от Скълни се реши Управителят да бъде помолен да не я осъжда на обесване. Но нищо повече от молба.
— Нашият Управител не се трогва от молби — подметна Еван.
— И това беше краят — продължи С’Рела. — След това еднокрилите напуснаха залата.
— Напуснаха?
С’Рела кимна.
— Когато гласуването приключи, Вал стана. Личеше, че ако носеше оръжие, щеше да убие някого. Вместо това заговори: нарече ги глупаци, страхливци и така нататък. Последваха викове и ругатни, имаше и заплахи. Вал призова сподвижниците си да си тръгнат. С Деймън станахме да си вървим, но другите ни бутаха… Беше ужасно, Марис! Това са хора, които познавам от години, а ни крещяха и ни обиждаха…