Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Марис, Марис… Какво да правя с теб? — Той се обърна към Бари. — Иди, миличко, и набери малко сладкопесничета преди съвсем да се е стъмнило. Леля ти не се чувства добре.
Марис можеше само да се съгласи с него.
После, почти половин година след като ги бе напуснал, Кол се върна. И не беше сам. До него вървеше С’Рела, метнала на рамо сгънатите криле. И бяха навъсени.
Бари ги видя първа, изпищя от радост и се втурна да прегръща баща си.
— Какво стана? — попита Марис С’Рела. — Как мина Съветът?
С’Рела неочаквано заплака.
Марис я прегърна. С’Рела цялата трепереше. На два пъти се опита да отговори, но се задавяше в хлипания.
— Няма нищо, С’Рела — повтаряше безпомощно Марис. — Хайде, успокой се. — И погледна многозначително Кол.
— Бари — сети се той. — Иди да повикаш Еван.
Бари погледна уплашено С’Рела, но все пак тръгна.
— Бях в крепостта на Управителя — заговори Кол, след като дъщеря му се отдалечи. — Научил, че съм ти брат, и реши да ме задържи до приключването на Съвета. С’Рела долетя първа с новините. Бранниците я заловили и също я довели в крепостта. Там имаше още неколцина летци — Джем, Лигар от Трейн, Катин от Ломарон и едно нещастно момче от Запада. Освен нас бяха задържали четирима певци, няколко баснописци и разбира се, вестоносците и глашатаите на Управителя. Той иска да разнесе новината навсякъде. Държи всички да знаят какво е направил. Бяхме му свидетели. Бранниците ни отведоха под стража в двора и ни накараха да гледаме.
— О, не! — извика Марис и притисна С’Рела към себе си. — Не, Кол! Как е посмял!? Той няма право!
— Тия от Тайос бе обесена вчера по залез-слънце — каза Кол. — Видях го с очите си. Опита се да говори, но Управителят не й позволи. Нахлузиха й примката и бутнаха столчето, но вратът й не се строши и тя доста време се мъчи.
С’Рела се освободи от прегръдката й и каза:
— Ти извади късмет. Можеше и теб да повика. О, Марис, нямах сили да отвърна поглед… беше ужасно! Не й позволиха дори да каже последните си думи. И най-лошото… — Гласът й отново се разтрепери.
Дойдоха Еван и Бари, но Марис дори не чу стъпките им.
— Как е посмял? — каза тя. — Никой ли не се опита да го спре?
— Неколцина офицери го предупреждаваха да не стига докрай. Между тях беше и началничката на личната му гвардия. Но той отказа да ги послуша. Бранниците, които ни охраняваха, бяха изплашени също като нас. Но какво можеха да направят — длъжни са да му се подчиняват.
— Ами Съветът? — сети се Марис. — Съветът какво реши? Ами Вал и летците?
— Съветът — продължи огорчено С’Рела — я обяви за престъпничка и я лиши от крилете. — Лицето й почервеня от гняв. — Измиха си ръцете и го оставиха да го направи!
— Но за да знаят всички кого беси — намеси се Кол, — той нареди да й сложат крилете. Сгънати, разбира се, но идеята беше ясна. Дори си позволи да се пошегува. Посъветва я да ги използва, когато увисне на въжето, и да отлети в небето.
Седнаха около огнището и Еван им наля чай. Когато се поуспокои, С’Рела им разказа подробно как точно е протекъл Съветът. Кол беше извел дъщеря си на разходка.
Нямаше много за разказване. Вал Еднокрилия, летецът, свикал петия Съвет в историята на Пристана на ветровете, от самото начало бе изгубил контрол върху дискусията. Всъщност не бе могъл да разчита на каквото и да било влияние. Еднокрилите и техните съюзници не надхвърляли и една четвърт от състава на присъстващите, а тримата, които заемали председателските места — Управителите на Северен и Южен Арен и един пенсиониран летец, Колми от Тар Крил не им симпатизирали. Още щом обявили началото, се разнесли гневни викове, обвиняващи Тия в престъпление, и скоро към тях се присъединил самият Колми. „Това безкрило момиче така и не разбра какво е да си истински летец“ — цитира С’Рела думите на Колми. Подкрепил го хор от ядосани гласове. „Въобще не трябваше да й даваме криле“, извикал някой. „Тя е извършила престъпление не само срещу Управителя, но и срещу събратята си по криле“, добавил друг. „Тя поруга доверието, с което сме облечени, сега всички ни подозират, че сме лъжци“, рекъл трети.