Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Отлетял си доста надалеч от родния дом, летецо — рече тя. — Къде са ти крилете? Къде са ти обноските?
Арилан се усмихна криво.
— Обноските ми? Извини грубостта ми, защото много бързам и съм изложен на голям риск. Пристигнахме тук от Тринел, за да се срещнем с теб, с една малка лодка, която доста подскачаше от вълните. Изгубих търпение, когато този старец се опита да ни отпрати.
— Ако още веднъж наречеш Еван „старец“, аз ще изгубя търпение — заплаши го Марис. — Какво търсиш тук? Защо не дойде по въздуха?
— Крилете ми останаха на Тринел. Решихме, че ще е по-добре да се прехвърля тук тайно, а изборът се падна на мен, защото на Тайос не ме познават. Израснал съм сред рибари, така че не ми беше трудно да изиграя ролята. — Той смъкна шапката и разроши русата си коса. — Може ли да седнем? Трябва да обсъдим една много важна работа.
— Еван? — попита Марис.
— Заповядайте — каза Еван. — Ще направя чай.
— Ах — възкликна Арилан. — Много мило от ваша страна. В морето беше ужасно студено. Съжалявам, ако съм се държал неподобаващо. Времената са трудни.
— Така е — съгласи се Еван и отиде да напълни чайника.
— Защо сте дошли? — попита Марис, след като Арилан и тримата му спътници се настаниха. — За какво е всичко това?
— Пратиха ме да те отведа. Сигурно знаеш, че не можеш да отплаваш от порт Тайос. Няма да ти разрешат да заминеш. Недалеч оттук сме скрили малка рибарска лодка. Няма никаква опасност. Ако бранниците ни спрат, ще кажем, че сме рибари от Тринел и че бурята ни е довлякла дотук.
— Виждам, че сте подготвили грижливо бягството ми — каза Марис. — Жалко, че никой не се сети да поиска моето мнение. За какво всъщност става дума? Кой ви прати?
— Вал Еднокрилия.
Марис се усмихна.
— Разбира се, кой друг? Но защо Вал иска да напусна Тайос?
— Заради собствената ти безопасност — отвърна Арилан. — Като бивш летец, животът ти може да бъде изложен на риск.
— Аз не съм заплаха за Управителя. Той няма причини да…
Младият летец поклати глава.
— Не става дума за Управителя. Островитяните… Ти нищо ли не знаеш?
— Излиза, че не зная. Защо не ми кажеш?
— Вестта за арестуването на Тия е обиколила Пристана на ветровете, стигнала е чак на Артелия и Ембърс. На много места безкрилите са започнали да роптаят, казват, че не бивало да се вярва на летците. Управителите също. — Той се изчерви. — Управителят на Строшен пръстен ме повика веднага щом научи новината и поиска да знае дали се е случвало да променям съдържанието на съобщенията, които ми е поверявал. След това настоя да се закълна във вярност пред него, което означаваше, че се съмнява в лоялността ми. А как само се държеше с мен! С каква надменност, сякаш имаше право… — Той млъкна и преглътна ядосано. — Аз, разбира се, съм еднокрил. Сега всички сме заподозрени, но с еднокрилите е най-лошо. С’Рела от Дийт си позволила да защити Тия при някакъв спор в кръчма, след което я изблъскали навън и я пребили. Други от нас, особено на Изток, били обиждани и хулени, на улиците ги спирали и ги заплювали. Джем, който е чистокръвен традиционалист, бил ударен с камък на Трейн. А къщата на Катин била подпалена, докато той отсъствал.
— Нямах представа, че нещата са стигнали дотам.
— И става все по-зле. Но тук, на Тайос, положението е най-тежко. Вал се опасява, че всеки момент могат да дойдат за теб. Затова прати да те отведем на безопасно място.
В този момент в стаята се върна Еван и каза загрижено:
— Може би е най-добре да тръгнеш с тях. Не искам да се излагаш на опасност. След време бурята ще отмине и тогава ще се върнеш — или аз ще дойда при теб.
Марис поклати глава.
— Не мисля, че има някаква опасност. Може би ако изляза на някоя улица в Тайос и заявя на висок глас подкрепата си за Тия… но тук, в гората, аз съм само един безобиден бивш летец, който с нищо не е предизвикал гнева на хората.
— Тълпата не разсъждава — каза Арилан. — Ти не разбираш — трябва да дойдеш с нас заради собствената си безопасност.
— Колко мило от страна на Вал да се загрижи за безопасността ми — рече Марис. — И колко необичайно. Във времена като тези той сигурно си има предостатъчно проблеми. Наистина не мога да си обясня защо му е трябвало да губи време и усилия, за да спасява бедната стара Марис, която въобще не се нуждае от подобно внимание. Ако наистина ви е пратил да ме спасявате, вероятно е решил, че с нещо мога да му бъда полезна.
Арилан я погледна втрещено.
— Той… не, ти грешиш. Той е загрижен за теб. Той…
— И за какво друго е загрижен? Можеш спокойно да ми кажеш какво още иска от мен.
Арилан се засмя смутено.