Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Вал знаеше, че ще разгадаеш целия план. — В гласа му се долови възхищение. — И без това щях да ти кажа веднага щом сме на безопасно място. Вал е свикал Съвета на летците.
— Къде? — попита Марис.
— На Южен Арен. Близо е, но мястото е сигурно и там Вал разполага с поддръжници. Ще отнеме месец, докато се съберат всички представители, но ние имаме време. Управителят е уплашен и няма да бърза с решенията, ще изчака да види какво ще стане на Съвета.
— И какво е намислил Вал?
— Какво друго, освен да поиска санкции срещу Тайос, докато не бъде освободена Тия? Нито един летец да не каца тук, или на всеки друг остров, с който търгува Тайос. Тази скала ще бъде изолирана напълно от света. Управителят ще се предаде, или ще бъде унищожен.
— Ако Вал успее да постигне своето. Еднокрилите все още са малцинство, а Тия не е невинна жертва.
— Тия е летец. — Арилан кимна благодарно на Еван, който му подаде димяща чаша чай. — Вал разчита на лоялността между летците. Еднокрил или не, тя е един от нас и ние не можем да я изоставим.
— Не зная — повдигна рамене Марис.
— О, сигурно ще има спорове. Предполагаме, че Корм и още неколцина ще използват случая, за да дискредитират еднокрилите и да затворят академиите. — Той й се усмихна над ръба на чашата. — Ама и ти ни насади. Вал каза, че си избрала най-неподходящия момент, за да паднеш.
— Всъщност нямах избор — каза Марис. — Но все още не си ми казал защо си дошъл.
— Вал иска да председателстваш.
— Какво?
— По традиция за председател на Съвета се избира пенсиониран летец. Вал смята, че си най-подходящата кандидатура. Ти си известна и уважавана, както сред еднокрилите, така и сред традиционалистите, и двете среди ще те приемат с открити сърца. Трябва ни човек, на когото да можем да разчитаме, не някоя склерозирала реликва, която ще настоява нещата да останат постарому. Вал смята, че това е важно.
— Така е — съгласи се Марис, като си спомни как се бе държал навремето Джеймис Старши, когато Корм бе свикал Съвета. — Но Вал ще трябва да си намери друга кандидатура. Приключих с летците и техните дела. Искам да ме оставите на мира.
— Не може да има мир, докато не победим.
— Крайно време е Вал да научи, че не съм камъче за гичи, та да ме мести където му е изгодно! Той е знаел какво ще ми струва, но въпреки това не се е поколебал да ви прати. Опитахте се да ме измамите с обещанията, че сте загрижени за моята безопасност, защото сте предполагали, че ще ви откажа. Сърцето ми се свива, когато срещна дори един летец — как според вас ще се чувствам, като се изправя пред стотици? Недъгава старица, заобиколена от хора, които се реят на воля в небесата? Мислиш ли, че ще ми хареса? — Марис изведнъж осъзна, че крещи. Стомахът й се бе свил на топка.
Арилан я гледаше учудено.
— Марис — та аз почти не те познавам. Откъде можех да зная как ще реагираш? Съжалявам. Сигурен съм, че Вал също съжалява. Но това не променя нищо. Случилото се е по-важно от нашите чувства. Всичко зависи от Съвета и Вал иска да присъстваш.
— Кажи на Вал, че няма да стане. Кажи му, че му желая успех, но няма да отида. Аз съм стара и уморена — искам да ме оставите на мира.
Арилан се изправи и я изгледа студено.
— Обещах на Вал да изпълня заръката му на всяка цена — заяви той. — Тук сме четирима. — Той махна с ръка и жената зад него извади ножа от канията. Усмихна се и Марис забеляза, че зъбите й са издялани от дърво. Мъжът до нея също стана и извади нож.
— Вървете си — каза Еван. Стоеше до вратата на стаята, с насочен към тях арбалет.
— И да стреляш, ще повалиш само един от нас — заяви спокойно жената с дървените зъби. — Ако въобще уцелиш. Няма да имаш време да сложиш втора стрела, старче.
— Така е — кимна Еван. — Но върхът на стрелата е намазан с острова от черен кърлеж и един от вас ще умре.
— Приберете ножовете — нареди Арилан. — Не искам никой да умира.
— Наистина ли смяташе да ме отведеш там насила? — попита Марис. — Кажи на Вал, че ако и занапред действа по този начин, еднокрилите са обречени.
Арилан погледна спътниците си и каза:
— Оставете ни. Чакайте отвън. — Тримата излязоха неохотно. — Няма повече заплахи — обеща Арилан. — Марис, съжалявам, но сигурно си даваш сметка за отчаяното ни положение. Ние се нуждаем от теб.
— Нуждаете се от летеца, който бях, но той падна и умря. Оставете ме на мира. Аз съм само една безпомощна старица, която помага на тукашния лечител. Не ми причинявайте болка, като се опитвате да ме върнете в живота, който вече забравих.
На лицето на Арилан се изписа съжаление.
— Като си помисля, че все още те възпяват в песни…
След като той си тръгна, Марис се извърна, разтреперана и изнемощяла, към Еван.