Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Вал — рече той и кимна.
— Сядай — каза Марис. — Искам да чуеш нещо.
Той я погледна учудено, но все пак седна.
Кол подхвана песента „Последния полет на Тия“. По идея на сестра си беше композирал две версии. На Вал представи тъжната.
Вал го изслуша вежливо, умело прикривайки нетърпението си.
— Чудесна песен — рече, когато Кол свърши. След това изгледа Марис. — Затова ли прати С’Рела да ме извика чак тук? Рискувах живота си, за да дойда на Тайос — и за какво? За да чуя една песен? Май наистина лошо си си ударила главата.
— Стига де! — засмя се Кол.
— Няма нищо — отвърна Марис. — Ние с Вал се познаваме отдавна, нали?
Вал се усмихна уморено.
— Да. Хайде, казвай. За какво е всичко това?
— За Тия. И за това как да поправим стореното от Съвета.
Вал се намръщи.
— Твърде късно е. Тия е мъртва. Вече взехме решение и сега чакаме да видим какво ще стане.
— Ще стане наистина късно, ако само чакате. Не можем да си позволим летците да затворят всички академии. Като напуснахте Съвета, вие дадохте неоценимо предимство на Корм и хората му.
Вал поклати глава.
— Направих каквото трябваше да се направи. С всяка година броят на еднокрилите расте. Управителят на Тайос може да се смее сега, но дали ще се смее последен?
— Никой не е вечен — възрази Марис. — Ти беше прав — трябваше да дойда, когато прати да ме повикат. Но тогава се боях и постъпих егоистично. Може би щях да успея да попреча на разцеплението.
— Каквото станало — станало — безизразно рече Вал.
— Това не означава, че не може да бъде поправено. Мислиш си, че действието е по-добро от бездействието, но дали постъпката ти е била правилна? Ами ако летците решат да ви отнемат крилете и да ви приземят — всичките бунтовници?
— Нека само посмеят.
— Но какво ще правите тогава? Ще се биете с тях? С ножове? Не. Ако летците решат да ви отнемат крилете, не можете да направите нищо. Най-много да убиете неколцина и да свършите на бесилото като Тия. Управителите на островите ще застанат на тяхна страна, а в тях е силата.
— Ако това се случи… — Вал я погледна. Лицето му беше пребледняло. — Ако това стане, ще доживееш да видиш как мечтата ти умира. Толкова много ли означава това за теб? След като знаеш, че никога вече няма да летиш?
— Това е много по-важно от мечтите и живота ми — отвърна Марис. — То е по-важно от всичко, Вал, и ти го знаеш.
В колибата се възцари тишина. Пръстите на Кол се местеха безшумно по струните.
— Да — отвърна Вал с въздишка. — Но какво… какво мога да направя?
— Да отмениш санкцията — каза Марис. — Преди враговете ти да я използват срещу теб.
— Управителят на Тайос ще отмени ли обесването на Тия? Не, Марис, тази санкция е единствената сила, която притежаваме. Останалите летци трябва да се присъединят към нас, инак ще бъдем разединени.
— Това е безсмислено и ти го знаеш — каза Марис. — Тайос ще преживее и без еднокрилите. Ще ви заместят другите летци и Управителят ще разполага с достатъчно крилати вестоносци. За него санкцията не означава нищо.
— Означава, че държим на думата си и не отправяме напразни заплахи. Освен това санкцията беше гласувана от всички нас. Не мога да я отменя, дори и да искам.
Марис се усмихна презрително, но почувства надежда. Вал бе започнал да отстъпва.
— Вал, не ме разигравай. Ти си гласът на еднокрилите. Затова те извиках тук. И двамата знаем, че ще направят каквото им предложиш.
— Да не искаш да забравя какво направи Управителят с Тия? Да забравя Тия?
— Никой няма да я забрави.
— Затова ще се погрижи песента ми — обади се Кол и дръпна леко струните. — След няколко дни ще я изпея в Порт Тайос. И други певци ще я подхванат. Скоро ще звучи навсякъде.
Вал го погледна невярващо.
— Искаш да кажеш, че мислиш да изпееш тази песен в Порт Тайос? Да не си полудял? Не знаеш ли, че само да споменеш името на Тия, и ще ти отвърнат с проклятия и закани? Изпей я в някоя кръчма и ще те намерят с прерязано гърло.
— На певците им се позволяват някои неща, които не са разрешени на другите — спокойно каза Кол. — Особено ако са добри. В началото може да настръхнат, но щом свърша песента, ще се чувстват по друг начин. И скоро тя ще се превърне в герой, в трагична жертва. Само благодарение на песента ми — макар че малцина ще го осъзнават.
— Не съм чувал подобна наглост — изсумтя Вал и погледна Марис. — Ти ли го измисли?
— Заедно го обсъдихме.
— А обсъдихте ли сериозната възможност брат ти да бъде убит? Някои може да нямат нищо против да чуят песен, в която постъпката на Тия е благородна, но други ще се разярят и ще се опитат да спрат онзи, който разпространява подобни лъжи, като му строшат главата. Помислихте ли за това?