Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Мик, знаеш ли какво мисля? Сблъсъкът на подводницата е размътил главите ни и…
— Не се дръж снизходително с мен. Не съм сънувал и не страдам от шизофренични заблуди. Всяка легенда се основава на реалност. Не знаеш ли легендите на прадедите си?
— Те не са ми прадеди.
— Глупости. — Мик я прегърна през кръста. — Независимо дали ти харесва, или не, във вените ти тече кръвта на маите от племето киче.
Тя отблъсна ръката му.
— Израснах в Щатите. Не вярвам на глупостите в „Попол-вух“.
— Изслушай ме…
— Не! — Доминик го сграбчи за раменете. — Мик, спри за секунда и ме изслушай. Моля те. Държа на теб. Знаеш го, нали? Мисля, че си интелигентен, чувствителен и изключително надарен човек. Ако ми позволиш и ми се довериш, мога да ти помогна.
Лицето му засия.
— Наистина ли? Това е страхотно, защото бих се възползвал от помощта ти. Остават само единайсет дни до…
— Не, не ме разбра. Мик, ще ти е много тежко да го чуеш, но трябва да ти го кажа. Проявяваш всички симптоми на болен от силна форма на параноидна шизофрения. Това те обърква толкова много, че просто не виждаш същественото. Може би болестта е наследствена, но най-вероятно си я придобил в резултат на единайсетгодишната изолация. Какъвто и да е случаят, ти се нуждаеш от помощ.
— Дом, онова, което видях, не бяха халюцинации, а вътрешността на високотехнологичен извънземен космически кораб.
— Космически кораб? — попита Доминик. „О, не. Той е съвсем откачен.“
— Чуй ме, Доминик! И правителството знае, че космическият кораб е там…
„Класическа параноидна заблуда…“
— Глупостите, които са ти разказали военните на „Бун“, са само история за прикритие.
По страните й се застичаха сълзи — тя осъзнаваше фаталната си грешка. Доктор Оуен имаше право. Като бе отворила сърцето си за пациента, Доминик се бе разделила с обективността си. За всичко, което се бе случило, беше виновна тя. Из беше мъртъв, Едит бе арестувана, а човекът, за когото бе пожертвала всичко, страдаше от параноидна шизофрения.
Изведнъж й хрумна нещо. „Колкото повече се приближаваме до деня на зимното слънцестоене, толкова по-опасен ще става Мик.“
— Мик, ти имаш нужда от помощ. Загубил си връзка с реалността.
Той се бе втренчил в идеално изсечения камък под краката си.
— Защо дойде тук, Доминик?
Тя го хвана за ръката.
— Защото държа на теб и искам да ти помогна.
— Пак лъжеш.
Мик я погледна. Очите му блестяха на лунната светлина.
— Борджия те е обработил, нали? Той мрази и мен, и мъртвите ми родители. Би направил всичко, за да ме върне в лудницата. С какво те заплаши?
Доминик извърна поглед.
— Какво ти обеща? Кажи ми какво каза.
— Какво ми каза ли? — Тя го погледна гневно. — Арестувал е Едит. Каза, че двете с нея ще гнием в затвора, защото сме ти помогнали да избягаш.
— Съжалявам…
— Обеща да оттегли обвиненията срещу нас, ако те намеря. Даде ми една седмица. Ако се проваля, ще лежим в затвора.
— Мръсник.
— Мик, положението не е толкова лошо. Доктор Фолета се съгласи да ме определи да отговарям за теб.
— И Фолета ли? О, боже…
— Ще бъдеш настанен в новата клиника в Тампа. Няма да си в единична килия. С теб ще работи екип от психиатри. Ще се грижат добре за теб. Ще те подложат на медикаментозна терапия и отново ще контролираш мислите си. Няма да живееш като беглец в джунглите на Мексико. Най-после ще си в състояние да водиш нормален живот.
— Звучи чудесно — иронично отбеляза Мик. — Пък и Тампа е близо до остров Санибел. И доктор Фолета ще ти даде всякакви привилегии. Плюс запазено място на паркинга.
— Не го правя за себе си, а за теб, Мик.
Той тъжно поклати глава.
— Дом, не аз, а ти не виждаш същественото. — Мик протегна ръце и посочи небето. — Виждаш ли тъмната линия успоредно на Голямото игрище? Това е тъмната ивица в Млечния път, еквивалент на нашия екватор. Веднъж на всеки 25 800 години Слънцето застава в права линия с централната му точка. Датата на голямото изравняване ще дойде след единайсет дни. Само след единайсет дни, Доминик. На този ден — на зимното слънцестоене — порталът в космоса ще се отвори и ще пусне зла сила в нашия свят. До края на този ден ти, аз, Едит, Борджия и всяко живо същество на тази планета ще умре, освен ако не намерим тайния вход за вътрешността на пирамидата.
Мик я погледна в очите. Сърцето го заболя.