Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Влизат двама жреци с церемониални зелени пера на главите и препаски от кожа на ягуар на слабините. Приближават се. Черните им очи са взрени в Доминик. Тя отстъпва. Сърцето й бие като обезумяло. Жреците я хващат за китките и я повличат към плочата на храма. Нощният въздух вони на кръв, пот и пушек.
Пред тълпата се извисява Чак Муул — каменна статуя на полулегнало божество. На коленете му има церемониално блюдо, пълно с изтръгнати човешки сърца.
Доминик пищи и се опитва да избяга, но още двама жреци я хващат за глезените и четиримата я вдигат. Тълпата ахва, когато се приближава главният жрец — мускулест червенокос мъж, лицето му е скрито зад маска с главата на перната змия. Устните му се разтягат в сатанинска усмивка. Зъбите му са жълтеникави.
— Здравей, слънчице.
Доминик пищи, а Реймънд разкъсва бялото платно на голото й тяло и вдига високо ножа от обсидиан, за да го покаже на тълпата, която скандира:
— Кукулкан! Кукулкан!
Реймънд кима. Четиримата жреци я слагат на каменната плоча.
— Кукулкан! Кукулкан!
Доминик отново изпищява, а Реймънд замахва с обсидиановия нож и го забива в гърдите й.
— Кукулкан! Кукулкан!
Тя пищи в агония и се гърчи…
— Дом, събуди се…
Реймънд бърка в раната, изтръгва още туптящото й сърце и го вдига да го видят всички…
— Доминик!
Тя изпищя — вече наяве — и изрита наведеното над нея лице. После скочи и хукна по коридора към трийсетметровата пропаст.
Една ръка се протегна и я хвана за глезена. Тя падна по очи на каменните плочи. Болката я освести.
— Господи, Доминик! А казваш, че аз съм бил луд.
— Мик! — Тя се надигна и си пое дъх.
— Добре ли си?
— Уплаши ме до смърт.
— И ти мен. Сигурно си сънувала ужасен кошмар. Едва не скочи от пирамидата.
Доминик погледна към пропастта, после се обърна и го прегърна. Цялата трепереше.
— Господи, колко мразя това място. Тези помещения са изпълнени с духовете на маите. — Тя се отдръпна и погледна лицето му. — Тече ти кръв. Аз ли те ударих?
— Здравата ме халоса. — Мик извади кърпа и избърса кръвта.
— Така ти се пада. Защо трябваше да се срещаме тук, по дяволите, при това посред нощ?
— Забрави ли, че съм беглец? А ти как успя да се измъкнеш от кораба?
Доминик се нацупи.
— Ти си беглецът, не аз. Казах на капитана, че съм ти помогнала, защото съм била объркана след смъртта на Из. Мисля, че той ме съжали, защото ме пусна. После ще говорим за това. Сега единственото ми желание е да сляза от тази пирамида.
— Още не мога да тръгна. Имам работа.
— Работа? Каква работа? Посред нощ…
— Търся тунел към вътрешността на пирамидата. От жизненоважно значение е да го намерим…
— Мик…
— Баща ми имаше право за Кукулкан. Открих нещо наистина невероятно. Ще ти го покажа. — Той бръкна в сака си и извади малко електронно устройство. — Този инструмент се нарича ултразвуков инспектоскоп. Излъчва нискоамплитудни звукови вълни, определящи пукнатини в твърди предмети.
Мик запали фенерчето си, после сграбчи Доминик за китката и я повлече навътре, към централната стена на храма. Активира инспектоскопа и насочи звуковите му вълни към камъка.
— Погледни. Виждаш ли тези дължини на вълните? Зад централната стена определено е скрито друго помещение. Каквото и да е, то е метално и се издига по цялата височина на пирамидата.
— Добре, вярвам ти. Можем ли вече да се махаме оттук?
Мик я погледна невярващо.
— Да се махаме? Не разбираш ли? Това нещо е тук, между тези стени. Просто трябва да открием как да стигнем до него.
— Какво има тук? Парче метал?
— Парче метал, което може да се окаже средството за спасението на човечеството. Оставено ни е от Кукулкан. Трябва да… Чакай! Къде отиваш?
Доминик вървеше към каменната плоча.
— Още не ми вярваш, нали?
— Какво да вярвам? Че всеки мъж, жена и дете на тази планета ще умре през следващите две седмици? Не. Съжалявам, Мик.
Той я хвана за ръката.
— Как може още да се съмняваш? Видя какво има в Мексиканския залив. Нали двамата се спуснахме заедно! Видя го с очите си.