Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Град Писте
(2 км западно от Чичен Ица)
Полуостров Юкатан
Доминик Васкес отвори очи. Събудиха я птичите песни. Утринната светлина се процеждаше през изгнилите дъски над главата й. Тя се протегна в спалния чувал, после се обърна на една страна. Мик вече беше станал и четеше дневника на баща си. Слънчевите лъчи осветяваха ъгловатите му черти. Той вдигна глава и черните му очи блеснаха.
— Добро утро.
Тя се измъкна от спалния чувал.
— Колко е часът?
— Почти единайсет. Гладна ли си? Семейство Форма ти оставиха закуска в кухнята. — Мик посочи отворената врата на плевнята, през която се виждаше къща с бяла гипсова мазилка. — Отиди да хапнеш. Аз вече закусих.
Доминик седна до него.
— Какво правиш?
Той посочи рисунката на пирамида на платото Наска.
— Символът е ключът за тайния вход за пирамидата на Кукулкан. Животното е ягуар. Обърнат е по гръб. Това означава падение. Древните маи са смятали, че отворената уста на ягуара е свързана с пещерите и Подземния свят. Най-близките пещери наоколо са Баланканчи. Родителите ми и аз ги претърсвахме години наред, но не открихме нищо.
— А концентричните кръгове?
— Те са част от уравнението, което се опитвам да реша. Отначало мислех, че кръговете символизират подземна камера. Във всички пещери, които изследваха родителите ми, имаше същите кръгове. Когато дойдох тук, отидох в пещерите Баланканчи, но не намерих нищо.
Доминик извади от задния си джоб карта на Чичен Ица и се вгледа в разположението на руините. Снимката на древния град бе направена от хеликоптер.
— Разкажи ми повече за Подземния свят на маите, Мик. Как го нарече?
— Шибалба. Според мита за сътворението на маите тъмната ивица в Млечния път е Шибалба Би, Черния път към Подземния свят. В „Попол-вух“ пише, че там се раждат, умират и възкръсват всички същества. За жалост, написаното в „Попол-вух“ изисква тълкуване. Сигурен съм, че по-голямата част от автентичното значение се е изгубила през вековете.
— Защо мислиш така?
— „Попол-вух“ е написана през XVI век, дълго след възхода и падението на цивилизацията на маите и изчезването на Кукулкан. В резултат на това разказите клонят повече към митологията, отколкото към фактите. Но след онова, което видях в Мексиканския залив, вече не съм сигурен. — Той я погледна и се поколеба дали да продължи.
— Разказвай. Слушам.
— Без предразсъдъци или като психиатър?
— Нали каза, че ти трябва приятел. — Тя стисна ръката му. — Мик, казваш, че извънземното ти е говорило с гласа на баща ти, така ли?
— Да. Примамваше ме да се приближа до него.
— Не се ядосвай, но не ми ли каза, че в „Попол-вух“ същото се е случило и с онзи… Как му беше името?
— Хунафу! — Очите му се отвориха широко.
„Отлично. Той разпознава източника на умопомрачението си.“
— Още мислиш, че си въобразявам всичко това, нали?
— Не съм казала такова нещо, но трябва да признаеш, че паралелът е странен. Какво се е случило с Хунафу, след като Подземните божества са го измамили?
— Той и брат му били изтезавани и умъртвени. Но поражението му било част от грандиозен замисъл. Господарите на Подземния свят го обезглавили и сложили главата му на едно дърво, за да плаши всеки, който иска да тръгне към Шибалба. Но един ден една красавица, казвала се Кървава луна, решила да предизвика божествата и отишла при дървото. Протегнала ръка към главата на Хунафу Първи, главата се изплюла върху ръката й и по чудо Кървава луна забременяла. Избягала и се върнала в Средния свят, Земята, и родила близнаци — героите Хунафу и Шбаланк.
— Хунафу и Шбаланк?
— Да. Двама сина близнаци. Герои. Момчетата станали велики воини. Когато възмъжали, те влезли в Шибалба, за да предизвикат господарите на Подземния свят. Злите божества пак се опитали да спечелят с измама, но този път близнаците герои победили врага, прогонили злото и съживили баща си. Възкресението довело до възраждането на маите.
— Разкажи ми пак как Черния път е говорил на Хунафу. Как е възможно път да говори?
— Не знам. Според „Попол-вух“ входът за Черния път се символизира от устата на огромна змия. Тъмната ивица в Млечния път също е била смятана за небесна змия.
„Хайде. Питай!“
— Мик, изслушай ме за секунда. През целия си живот си преследвал духовете на маите и си обсебен от легендите в „Попол-вух“. Не е ли възможно…