Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Стой кротко — каза Соломон Соломон — и може да те довърша бързо. Макар че нищо не обещавам.
Кейл го погледна сякаш леко озадачен. После завъртя меча, като че изпробваше тежестта му и бавно, лениво замахна към главата на противника. Дългогодишният инстинкт да напада при толкова слаба атака, тласна Соломон Соломон да се хвърли към Кейл. Мощните му бедра го изхвърлиха напред като спринтьор. Но на втората крачка той рухна като улучен от арбалета на Хенри и се стовари по лице и гърди върху пясъка.
Цялата многохилядна публика ахна от върховно изумление.
Ниският удар на Кейл при първата атака не бе пропуснал целта. Докато мечът на Соломон Соломон отсичаше кутрето му, Кейл бе прерязал ахилесовото му сухожилие; ето защо, въпреки мъчителната болка в ръката, той така се озадачи, че противникът му изглежда невредим; ето защо, нанесе тъй небрежно втория удар — просто искаше да го накара да се раздвижи.
Въпреки страха и смайването, Соломон Соломон се подпря на коляното на здравия крак и размаха меча срещу Кейл, за да го удържи на разстояние.
— Мръсна, ситна торба с лайна — прошепна той едва чуто. После нададе рев на гняв и безсилие.
Кейл стоеше извън обсега му и чакаше. Соломон Соломон нададе нов рев на ярост и унижение. Кейл просто го гледаше как започва да разбира, че е загубил.
— Много добре — каза Соломон Соломон, задавен от гняв и огорчение. — Ти печелиш. Предавам се.
Кейл се озърна към церемониалмайстора.
— Казаха ми, че трябва да продължим, докато единият от нас умре.
— Винаги е възможна милост — отговори церемониалмайсторът.
— Тъй ли било вече? Защото не помня, досега да е ставало дума за нещо подобно.
— Повален противник може да моли за милост. Тя не е гарантирана и никой не може да упрекне победителя, ако откаже. Но повтарям: винаги е възможна милост. — Церемониалмайсторът погледна коленичилия мъж. — Ако желаеш милост, Соломон Соломон, трябва да молиш за нея.
Соломон Соломон тръсна глава, сякаш в душата му се водеше жестока борба и наистина беше така. А в Кейл отначало се надигна недоумение, после огромно възмущение.
— Моля те за…
— Млъквай! — изкрещя Кейл, гледайки ту победения си противник, ту церемониалмайстора. — Лицемери! Домъкнахте ме на заколение и си мислите, че когато поискате, можете да променяте правилата, защото положението не ви устройва. До това се свежда целият ви скапан аристократизъм — имате власт да принудите всички да се нагаждат към вас. Всяка ваша дума е гадна лъжа.
— Той е длъжен — каза церемониалмайсторът — да ти плати десет хиляди долара откуп за живота си.
Кейл замахна и Соломон Соломон с крясък рухна на пясъка. Под рамото му зейна дълбока рана.
— Кажи ми — попита Кейл, — повече ли струваш сега или по-малко? Ти ме биеше без причина и без жал, но погледни се сега. Това е детинщина. Колко десетки хора си заклал, без да ти мигне окото, а когато дойде твоят ред, хленчиш да ти се направи изключение. — Кейл ахна от учудване и погнуса. — Защо? Това ти е съдбата, един ден ще бъде и моята. Какво те притеснява, старче?
С тези думи Кейл застана над Соломон Соломон, дръпна го за косата и нанесе един-единствен удар отзад във врата. Пусна омекналото тяло да лежи на пясъка по гръб, с изцъклени слепи очи и струйка кръв, бликаща от носа. Скоро струйката спря и тъй свърши животът на Соломон Соломон.
През последните секунди от живота на Соломон Соломон момчето не усещаше нищо друго — нито болката в лявата ръка, нито рева на тълпата. Яростта го заслепяваше. Но постепенно болката и звуците се завърнаха. Шумът на тълпата бе странен — нямаше приветствени викове, само отделни групички пияни, които дори не осъзнаваха какво са видели, крещяха и дюдюкаха. Но повечето зрители просто не вярваха на очите си.
От пейката, където им бе казано да чакат, Хенри Мъглата и Клайст гледаха потресени. Хенри пръв осъзна какво ще направи сега Кейл.
— Върви си — тихо прошепна той. После изкрещя към Кейл: — Недей!
Опита се да изтича напред, но един разпоредител и един войник го спряха. Застанал насред Опера Росо, Кейл хвърли меча си върху корема на мъртвеца, после събра разкрачените му нозе и го повлече през прашната арена към секцията на Матераците.
Трябваха му около двайсет секунди. Ръцете на мъртвия се влачеха отзад, главата му подскачаше по неравния пясък, а кръвта оставяше криволичеща червена диря. Церемониалмайсторът направи знак на войниците пред тълпата да стегнат редиците. Матераците и младежите от Монд гледаха, онемели от изненада.