Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Искам. Кажете ми — помоли Настя.
— Не. Знам как бих постъпил аз, но няма да ти кажа. Мисли сама!
— Но, Виктор Алексеевич, не е честно! — запротестира тя. — Аз наистина имам малко опит, може да сгреша и да взема неправилно решение, а ако вие знаете какво трябва да правя, за да не рискувам човешки живот, сте длъжен да ми кажете. Вие ме обучавате, тренирате ме, както инструктор обучава работно куче, а нали заради вашата страст към педагогиката може да загине човек! Не бива така!
— Може — студено отсече Гордеев. — И трябва. Инак ти на нищо няма да се научиш. Претегли всичко още веднъж, премисли, прецени. И вземи решението си. Ти разполагаш с цялата информация по случая, ти, за разлика от мен, познаваш в подробности всеки факт, затова ти трябва да решиш.
— Ами опитът? Ами усетът, който се изработва с годините? Вие имате всичко това, а аз…
— Не се подценявай, работиш тук повече от десет години. Ти ли нямаш усет? Хайде де! За десет години дори дебил го придобива. А за да се почувстваш по-спокойна, ще ти кажа едно: аз съм напълно съгласен с твоите разсъждения. И с извода ти съм съгласен. Нова жертва може да падне утре, може и след седмица, след месец, след година. А може и да не падне изобщо, но за целта трябва да заловим убиеца тази вечер. А е невъзможно да го заловим днес, ако не позволим групата да свири. Но ако й позволим, има вероятност ние да изтървем убиеца, а той своята жертва — не. Е, сега върви и мисли. И не тичай при мен с въпросите си, ще дойдеш с готово решение.
Настя се потътри към кабинета си с наведена глава. Много строго се отнесе Житената питка с нея! А тя толкова се надяваше на неговата помощ и съвет.
Погледна часовника. Тази сутрин, след като получи новината за новата жертва на Фена, тя разговаря с Папоров. Администраторът на група „Би Би Си“ изпадна в ужас и веднага заяви, че ще се обади в клуба и ще отмени участието им довечера. Настя го помоли да не бърза и да почака до пет часа. Не по-късно от пет, обеща тя, ще се свържат с него и ще му кажат нужно ли е да отменя концерта. Ако до пет не се обади никой, Папоров може да действа по свое усмотрение. Сега е пет без двайсет. За вземане на решението тя има двайсет минути. Двайсет минути, през които трябва да бъде решена нечия съдба.
Алик заведе Миша Доценко в малко уютно ресторантче близо до станция „Воден стадион“ на метрото. До блока, в който бе живяла Альона Гребньова, имаше около двайсет и пет минути път пеша с бавно ходене. Ръмеше неспирният ситен дъжд и Миша си сложи качулката на якето, а Алик нямаше нито качулка, нито чадър.
— Кой излезе пръв? — попита Доценко. — Альона ли? Пуснахте ли я да мине напред?
— Не, аз излязох сам. Альона се отби в тоалетната, а аз казах, че ще я изчакам навън.
— Добре, значи излязохте. Пред входа ли се спряхте, или веднага слязохте по стълбището?
— Ами… — Алик се замисли, докато си спомни. — Слязох и извадих пакета с цигарите. Да, точно така, слязох и запалих цигара.
— Дълго ли стояхте така?
— Е, не съм засичал времето…
— Когато Альона излезе, хвърлихте ли фаса?
— Не — учудено отговори Алик, — защо? Продължих да пуша.
— А къде го хвърлихте?
— Слушайте, нещо не разбирам — търсите убиеца или моите фасове? — ядоса се момчето. — Защо ме мотаете?
Доценко с успокояващ жест докосна рамото на Алик.
— Не се ядосвайте, хората наистина рядко обръщат внимание на времето, но в замяна на това добре си спомнят какво и как са правили. Ако възстановим точно техните действия, можем да определим и времето. Е, къде хвърлихте фаса?
— Ей там. — Алик посочи кош за боклук до автобусната спирка. — Хвърлих го в коша на спирката.
— За колко време изпушвате една цигара?
— Не знам, не съм обръщал внимание.