Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Знаете ли къде е тя? — запита настойчиво той. — Да не сте я убили, както убихте и майка й?
Тя не отговори, само продължаваше да гледа втренчено, но очите й бяха празни, а лицето — лишено от всякакво изражение. Колко ли време би могла да издържи така?
— Кога дойдохте тук? Вчера? Миналата нощ? Днес? Тази вечер? Кога е убита мисис Ахмади? Колко от хората ви са в Ню Йорк? Фереще Ахмади член на вашата група ли е?
Той я засипваше с въпроси, съзнавайки, че тази канонада може да продължи през цялата нощ и на следващия ден. Много скоро щеше да му се наложи да я предаде на някой друг, но сега тя бе на негово разположение за разпит. Наведе се напред и я шибна по лицето. Главата й отскочи и остана така, извита на една страна. Нищо не показа, че е усетила удара му. Погледът й продължаваше да се рее без никакъв израз. Той се навъси и отново я удари, но тя дори не реагира, макар че главата й клюмна напред; само гледаше пред себе си с невиждащи очи. Хвана я за раменете и започна да я разтърсва. Никаква реакция, с изключение на отслабващото й дишане и ужасяващия втренчен поглед. Кожата й ставаше все по-бледа и по-студена. Той повдигна дясната й ръка и я пусна. Тя остана да виси във въздуха, в положението, в което я остави. Повтори процеса и с лявата й ръка и след това върна и двете в първоначалното им положение. Тя бе навлязла в състояние на дълбок каталептичен транс и с всяка секунда потъваше все по-дълбоко в него. Рандал се отпусна сломен до стола й. Толкова пъти бе достигал само на една ръка разстояние от тайната и всеки път претърпяваше поражение! Къде ли не бяха успявали да се скрият от него: в шифрите, в мълчанието, в смъртта и сега в тази подигравка със смъртта. По дяволите! Щеше да я накара да проговори. Ръката му посегна към телефона.
33.
Ню Йорк Сити
Вторник, 18 — сряда, 19 декември 1979 година
— Нищо не мога да направя, мистър Рандал — каза докторът и сви устни. Беше изпратен директно от нюйоркския офис на ЦРУ за вътрешни операции, който му плащаше повече за дискретността, отколкото за лекарските му услуги. Той прибра инструментите в малката си сива чанта и я затвори. В тона му имаше някаква обреченост.
— Тя е в каталепсия — продължи той. — Много дълбока. Досега не съм виждал никого в такова състояние. И никога не съм чувал някой да влезе в транс толкова лесно сам. Бих казал, че това е невъзможно. Сякаш е била програмирана и е трябвало само да натисне един вътрешен превключвател, за да се получи почти незабавен ефект. Ще трябва да я вземем с нас до главната квартира и да видим какво можем да направим с наркотични вещества. Но това навярно ще отнеме време, а съществува и възможността подобно третиране да я убие. Или пък да получи мозъчно увреждане, когато я извадим от това й състояние. Ще трябва да изчакате известно време с разпита и даже тогава тя би могла отново да потъне в транс, освен ако не намерим начин да въведем някаква вътрешна блокировка. Мога само да ви кажа, че този път сте претърпели поражение.
— По дяволите! — избухна Рандал и скочи от стола. На вратата се почука и единият от двамата служители от отдела за вътрешни операции, дошли с лекаря, влезе в стаята.
— Готови сме да изнесем тялото от спалнята, сър — каза той на Рандал. Бяха открили мисис Ахмади в леглото й, удушена с чорап. Лекарят бе преценил, че е мъртва от около пет часа.
— Окей — кимна Рандал и се обърна към лекаря: — Изнесете и тази. Ще се погрижа тя да бъде под ключ, но искам от вас да направите всичко възможно, за да остане жива. Тя разполага с информация, която ми е страшно нужна. Обадете ми се веднага щом стане годна за разпит.
Излезе от стаята и тръгна нагоре по стъпалата. Стаята на Фереще Ахмади беше вече претърсена от жената или нейните приятели. Съдържанието й беше разхвърляно в безпорядък по пода: чаршафи, облекло, гримове, книги, документи, фотографии. Той внимателно прекрачваше разхвърляните вещи. Дали Нушин Навабпур беше търсила нещо определено, или просто така, напосоки? Може би бе успяла да открие онова, което е търсила, преди той да я бе обезпокоил, и вече е била изпратила съучастниците си след момичето? Или пък той й е попречил в търсенето? Той вдигна няколко листа, предимно писма и стари записки от колежа, и започна да ги прехвърля.
Според досието, което бе проучил преди да тръгне от Вашингтон, Фереще Ахмади бе на двадесет и две години, неомъжена и работеше като архивар в Музея за модерно изкуство, недалеч от Пето авеню. Следвала в Националната академия за изобразително изкуство, където все още бе регистрирана като студент по графика. Част от времето си прекарваше като помагаше в семейната галерия за антики. Американски гражданин, прекарала първите десет години след рождението си в Иран и след това през 1966 година дошла с родителите си в Ню Йорк. Снимката й показваше интелигентна, необикновено привлекателна жена; очите и устата й издаваха независим характер, съчетан с може би малко неувереност. Беше виждал същия израз и преди върху лицата на ирански жени, чиито ум и външност биха били залог за всякакъв вид успех, но техните семейства ги държаха според изискванията на традицията в безусловно подчинение. Понякога ставаха политически активистки.