Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Имаме проблем, Питър. Второстепенен, но проблем, при решението на който можеш да помогнеш. — Той отново направи пауза. Беше повторил два пъти думата „проблем“, един път би бил достатъчен. Не трябваше да подчертава трудностите. Изправи се, отиде до бюрото си и изтегли едно чекмедже. Извади папка в убит червен цвят.
— Получих това преди няколко часа — каза той и седна зад бюрото, дистанцирайки се по този начин от Рандал. — Това е доклад на ФБР от Ню Йорк. Те ни сътрудничеха в този случай. Реших, че… — той се поколеба за момент, после продължи, — … че е за предпочитане да не споменавам за това по време на нашата среща с мистър Пайк. Не е необходимо да знае всичко. Докладът се отнася за семейство Ахмади в Ню Йорк, по-конкретно за съпругата и дъщерята. Изглежда, че мис Ахмади е в неизвестност от късния следобед вчера.
Очите на Рандал се разшириха едва забележимо. Иначе лицето му не показа никаква реакция.
— Казва се Фереще — продължи Стрейкър. — Съгласно този доклад, тя се е грижила непрекъснато за майка си от момента на ареста на баща й. Последните били тежки за семейството. Ахмади починал в ареста, така че следвало да има смъртен акт. Но ФБР държало архивите му и семейният адвокат направил скандал и проточил нещата, предизвиквайки едно досадно забавяне. И така допреди няколко дни, докато се уреди всичко. Погребението се състояло едва вчера сутринта. След това Фереще се прибрала с майка си и няколко роднини. По някое време следобед излязла да купи успокоителни за майка си от аптеката. Оттогава е в неизвестност. Никой не я е виждал, нито е чувал нещо за нея.
Стрейкър млъкна. Да, трябваше да стане тази нощ, утре най-късно.
— Да? — Тонът на Рандал беше неутрален, ненастоятелен. Просто искаше да знае.
Стрейкър го погледна озадачено.
— Какво мога да направя аз? — попита Рандал. — Ти каза, че мога да помогна. Какво искаш да направя?
— Иди в Ню Йорк. Намери я. Намери момичето. — Стрейкър не искаше думите му да звучат като заповед. Наум бе започвал всяка фраза с: „Бих искал да…“ Но това нямаше да е правилно. Не той, Стрейкър, искаше Рандал да отиде в Ню Йорк. Беше му все едно. Той просто изпълняваше желание, трансформираше го в заповед. Желания, заповеди, къде ли в крайна сметка беше разликата? Така и не се беше научил да прави разлика между тях; просто се подчиняваше. А Рандал не се беше научил. С него щеше да бъде трудно.
— Искам да опиташ, Питър, да се опиташ да я намериш. — Стрейкър произнесе думата, макар всъщност да не искаше нищо. Или може би само подчинение.
Това не означаваше нищо за Рандал. В Ню Йорк си имаше достатъчно хора за тази работа — полицията, ФБР и даже частни агенции. Какво би могъл да направи той? Къде би могъл да отиде? И той го каза.
Стрейкър кимна:
— Зная, Питър. Полицията вече я търси. ФБР също. Но ти би могъл да говориш с майката на фарси, да спечелиш доверието й и да ти каже каквото знае. Тя може да те отведе до момичето.
— Откъде знаеш?
— Сигурен съм в това. Майката знае къде е момичето. Поговори с нея.
— И ако намеря момичето? Ако е все още живо.
— Тя е изчезнала по някаква причина. Открий тази причина и ще разбереш какво се крие зад всичко това, какво има зад кулисите. Тя знае кои са те, трябва да знае. Изчезнала е, защото знае. Тръгни за Ню Йорк още тази вечер, Питър. Вземи толкова пари, колкото мислиш, че ще ти трябват. Дръж директна връзка с мен. Аз ще бъда тук. Звъни, щом научиш нещо. Дръж ме в течение.
Рандал нямаше какво повече да каже. Просто стоеше, вперил поглед в Стрейкър. Какво ли бе замислил? Защо го пращаше в Ню Йорк?
— Мога ли да взема това? — попита той и посочи папката върху бюрото.
Стрейкър отвори бюрото, измъкна друга папка и му я подаде.
— Това е копие, можеш да го вземеш.
Така значи, Стрейкър е знаел, че той ще каже „да“. Какво ли още знае? Рандал взе папката, излезе и тихо затвори вратата. Веднага след това мъжът в стаята вдигна слушалката на единия от двата телефона пред себе си и набра къс вътрешен номер. Някой чакаше на другия край.
— Тръгна — каза Стрейкър и затвори. Секунда по-късно другата слушалка също тропна на вилката. Стрейкър знаеше, че Рандал е на път към смъртта си, но какво би могъл да направи? Беше взето решение и той трябваше да се подчини. Рандал беше примамката, той щеше да ги привлече, щеше да установи връзката. На масата имаше доста по-големи залози от живота на един обикновен агент.
Ню Йорк Сити
Вторник, 18 декември 1979