Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Устър Стрийт изглеждаше безлюдна, тълпите от близкия Бродуей се бяха разотишли. Чувстваше се потиснат между сближените стени, от тежките чугунени фасади на старите търговски сгради, превърнати от времето и парите в ателиета на художници и зали за репетиции на съставите от новата вълна музиканти. 15С беше тясна сграда, сгушена между две други, с широки фасади. Прозорецът над входа беше тъмен — нямаше никого. Той завъртя ключа в ключалката, тя се отвори леко и той бутна вратата. Ръката му посегна в тъмното и пошари по стената, докато намери ключа и го натисна. Светлина обля антрето. Стръмно стълбище с метални стъпала водеше нагоре до вратата на тавана. Той се изкачи. Обезпокои го мисълта, че металните стъпала под краката му ще издадат присъствието му на всеки, който може да се крие горе.
Отключи вратата на ателието и бавно я бутна. Ивица бледа, мека светлина падна върху дървения под на обширното студено помещение. Почувства пустотата му, сякаш спотаена в тъмнината. Ръката му се протегна за ключа на осветлението. В същия момент един женски глас прозвуча от тъмнината някъде вляво. Думите бяха на фарси, тонът бе остър, изпълнен със стаен ужас, но в същото време и опасно спокоен.
— Спрете и вдигнете ръце. Бавно. Хванете ръцете една за друга с дланите нагоре и ги дръжте над главата. Имам пистолет и силуетът ви е очертан от светлината зад вас. Дори и не си помисляйте за никакво движение. Влезте много бавно и застанете в средата на помещението.
Той изпълни нареждането. Чувстваше се пълен глупак, че го хващат по такъв начин за втори път в една и съща нощ.
— Спрете! — заповяда гласът. — Извадете си оръжието с лявата ръка и го пуснете на пода. Не се опитвайте да стреляте — няма да ме улучите. — Той се подчини и внимателно пусна пистолета на пода.
— А сега — продължи тя, — кой сте вие? Как попаднахте тук?
Внезапно реши да й отвърне на английски.
— Казвам се Питър Рандал и съм тук, за да ви помогна, ако се нуждаете от помощ. Сигурен съм, че имате нужда.
Тя също превключи на английски; владееше го доста по-добре от фарси.
— Вие не сте ченге; те не знаят фарси. Но не се затруднявайте да ми обяснявате за кого работите; мога и сама да се досетя. Защо не ме оставите на мира? Какво иска ЦРУ от мен? Казах ви, че не знам нищо.
— Мисля, че грешите, мис Ахмади. Ние никога не сме говорили с вас. Оставихме разпитите на ФБР и полицията. Но сега съм тук, защото се е случило нещо, което ви е подгонило. Искам да ви помогна.
— Не ме лъжете. ЦРУ ми виси на врата още отпреди да започне всичко това. Вашите хора се появиха веднага щом ченгетата и ФБР свършиха.
Рандал бе смутен. Даже и колегите му от вътрешните операции не знаеха за това.
— С кого говорихте? — попита той. — Как се казваха?
— Представиха се като агент Горман и агент… не си спомням името. Носеха удостоверения на ЦРУ, казаха, че идват от Вашингтон. Но за какво ли си хабя думите? Вие и без това го знаете.
Ледени тръпки пропълзяха по гърба на Рандал. Във вътрешните операции наистина имаше човек на име Горман, беше го срещал един-два пъти по време на тренировки. Какво ставаше? Защо Стрейкър не му бе казал, че вече са я разпитвали?
— Чуйте — изрече умолително той. Съзнаваше, че трябва да я убеди. — Не знаех, че още някой е бил изпратен. Пристигам току-що. Трябва да ми повярвате. Вие се нуждаете от помощта ми, както и аз от вашата. Трябва да знам за какво ви разпитваха, какво искаха да узнаят.
— Вижте какво — каза тя, — нима мислите, че ще се хвана толкова лесно?
Той обаче долови колебанието в гласа й.
— Даже и да ви повярвам, че не знаете нищо, променя ли това нещата? Някой от вашето ведомство просто икономисва информацията. И какво от това? Просто част от същата игра.
— Не, кажете ми какво искаха — това е много важно.
— Този разговор не води доникъде. Щом толкова настоявате да знаете, питаха за някаква терористична група. Слушайте, аз дори не знаех, че баща ми е бил замесен в търговия с наркотици, докато не го арестуваха. И сега изведнъж се появяват хора, които твърдят, че може би той е свързан с нелегална организация от фанатици в Иран и че и аз също съм член на тая група. На кого да вярвам? Тук става нещо и аз нямам никакво намерение да се намесвам в игрите ви.