Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Не зная къде е, но дори и да знаех, не съм уверена, че бих ви казала. Полицията вече я търси, защо не ги попитате?
— Ние си сътрудничим с тях. Но може би Фереще не желае да си има работа с полицията, може би се опитва да ги избегне.
— Какво ви кара да мислите, че тя не бяга тъкмо от вас?
— Едва ли знае, че се занимаваме с нея. — Нещо в жената смущаваше Рандал, терзаеше ума му. Но не можеше да определи точно какъв е източникът му на безпокойство. Тя взе пакетче цигари от една близка масичка, изчука една, запали я и вдиша дълбоко. Не му предложи.
— Мистър Рандал, нямаме нужда от помощта ви. Ако Фереще е… ако тя е все още жива, полицията ще я намери. Майка й и аз се молим да я намерят, преди нещо да й се е случило.
Изведнъж той се сети: очите й. Въпреки черните дрехи, погребението преди ден и траурната церемония след това, тази жена не скърбеше. Нямаше и следа от наскоро пролети сълзи в очите й, от мъка, от безпокойство за братовчедка й. Може би не държеше особено на чичо си и братовчедка си, или пък дори ги мразеше, но иранската традиция изискваше тя да демонстрира скръб. Рандал мислеше бързо. Имаше и още нещо, нещо от това, което беше казала, и то не бе вярно. Беше му направило впечатление и го бе накарало да застане нащрек, но умът му отказваше да го осмисли. Продължи да говори, като трескаво съобразяваше.
— Натоварен съм с издирването на вашата братовчедка. Заповядано ми е да я намеря и да й помогна, но за да започна, имам нужда от помощта ви.
Още докато говореше, осъзна какво го тормози. На вратата, точно преди да го пусне вътре, тя бе нарекла мисис Ахмади своя леля, но преди това бе казала, че Ахмади й е чичо. Това не можеше да бъде. Или чичо и стринка, или леля и вуйчо, свако — каквото и да е, но не и чичо.
— Коя сте вие? — попита той. — Можете да ми кажете истината или да почакате, докато я установя. Но преди това искам да поговоря с мисис Ахмади. Веднага.
Още докато говореше, лицето й му каза, че е прав, но очите й продължаваха да го гледат втренчено.
— Страхувам се, че това не е възможно, мистър Рандал. Не мога да ви позволя. Ще трябва да си вървите, иначе ще повикам полицията.
Какво ли криеше? Защо се опитваше да му попречи да се срещне с вдовицата на Ахмади?
— Не бих го направил, мисис Навабпур. Нито пък ви съветвам да се опитвате да ме отклоните от разговор с мисис Ахмади. Къде е тя?
Не беше забелязал ръката й, придвижваща се много бавно към джоба на роклята й. Изминалите години бяха взели данъка си. С ловко движение тя измъкна малък, но смъртоносен автоматичен пистолет.
— Мисля, че си поговорихме достатъчно, мистър Рандал. Не ви е за пръв път да ни заставате на пътя. При последния случай това ни струва скъпи жертви, жертви, чиято стойност вие даже не можете да си представите. Мисис Ахмади е в стаята си; за неин лош късмет я сполетя нещастие. Мисля, че е крайно време и вас да ви споходи същото. Моля, поставете ръце на тила си и се изправете много бавно. Това е малък пистолет, но съм уверена, че вие много добре знаете какви поражения може да нанесе от толкова близо.
Той знаеше. Бавно, без да отделя очи от пистолета и ръката, която го държеше, той вдигна ръце и ги постави на тила си, както му беше казано. След това започна да се надига от стола. Тя държеше уверено пистолета; не съществуваше риск да стреля случайно. Е, щеше да има поне малко време за мислене.
— А сега, мистър Рандал — продължи тя, — извадете с лявата си ръка пистолета от кобура под мишницата си и го пуснете внимателно на пода. Направите ли някакво рязко движение, стрелям веднага.
Той измъкна пистолета от кобура с дулото надолу. Движенията му бяха бавни и успокояващи. Оръжието изтрополя до краката му върху плътния килим.
— А сега поставете ръцете си пак на тила и идете до вратата, но не се опитвайте да я отворите.
Той се подчини, спомняйки си инструкциите отпреди години на тренировките в школата за това как да се държи в ситуации като тази: „Изпълнявай всичко, което ти нареждат, прави го бавно, не прави нищо, от което лицето, държащо оръжието, може да изпадне в паника. Дай си време за мислене и не действай, преди да си абсолютно сигурен.“
— А сега — продължи тя, — отворете вратата бавно с лявата си ръка. Не прекрачвайте прага, преди да съм казала. — Ръката й не помръдваше, оръжието беше насочено точно в главата му. Трябваше да се доближи до нея.