Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Стигна в Ню Йорк късно, но се насочи право към дома на Ахмади в Челси. На летището нае кола, като плати за една седмица в аванс. Надяваше се, че няма да се бави толкова дълго в Ню Йорк, но в същото време осъзнаваше, че това ще е досадна операция, направо губивреме. Чудеше се защо изобщо го бе изпратил Стрейкър.
Обилен сняг беше валял рано сутринта и придвижването по улиците беше затруднено. На два пъти му се стори, че го следят, но всеки път, когато поглеждаше назад, виждаше различни коли. Явно беше загубил форма. Изглежда, нервите му го подвеждаха.
Къщата беше тъмна и отначало си помисли да се върне през деня на светло. Но беше едва десет, а той искаше час по-скоро да започне издирването на момичето. Беше уверен, че е изчезнала по собствено желание, може би защото се е почувствала зле заради смъртта на баща си и е пожелала да остане сама или може би защото е предполагала, че някой иска да я убие. Но ако някой е възнамерявал да я отстрани, то той почти сигурно би го направил по-рано, веднага след ареста на баща й. А ако си мислеше, че искат да я убият, това означаваше, че знае достатъчно, за да е необходима такава мярка. Стрейкър навярно бе прав — намери я и ще намериш групата, ако тя проговори.
Той натисна звънеца и зачака. Не последва отговор. Може би мисис Ахмади беше при роднини. Той позвъни отново. Този път домофонът щракна и се чу ядосан глас.
— Да! Кой е? Какво искате? — Гласът бе женски, с ирански акцент.
— Вие ли сте мисис Ахмади? — попита той на фарси.
— Кой иска да знае?
— Казвам се Питър Рандал. Трябва да говоря с мисис Ахмади.
— Мисис Ахмади е болна. Погребаха чичо ми вчера и е разстроена. Трябва й спокойствие. Никакви посещения.
Домофонът щракна отново и линията се прекъсна. Той се поколеба, после позвъни пак. Ново щракане и гласът се чу отново, този път още по-ядосан:
— Вървете си, моля. Тя спи, ще я събудите. Вървете си, моля ви.
— Трябва да говоря с нея за дъщеря й, за Фереще.
Настана дълго мълчание, но този път жената на другия край не изключи домофона.
— Лоша ли е новината? Мъртва ли е?
— Не е новина. Не зная къде е Фереще, нито как е. Но искам да помогна да я намерим. Моля ви, трябва да говоря с мисис Ахмади.
— Тя ми е леля, можете да говорите с мен.
Силно щракане и жужене показаха, че вратата е отключена. Рандал я бутна и пристъпи в обширен, скъпо обзаведен коридор. Стори му се, че сякаш е прескочил хиляди мили с тази единствена крачка, влизайки в къщата на богато семейство в Техеран. Скъпи персийски килими покриваха пода, миниатюри в рамки бяха окачени на стените, три емайлирани фенера висяха от тавана. На горната площадка на стълбището стоеше висока иранка на около 30 години, облечена в черна траурна рокля и черен шал от шифон, превързан като забрадка. Рандал затвори вратата и тръгна към нея. Тя не каза нищо, просто стоеше и го гледаше, докато той изкачваше стълбите. Лицето й беше безизразно, със студени и съсредоточени очи. Щеше да е привлекателна, ако не беше суровата линия на устата й и безкомпромисната твърдост на изражението й.
— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете — каза той подчертано учтиво. Тя кимна мълчаливо и го въведе в една малка стая встрани от първата стълбищна площадка. Затвори внимателно вратата и му посочи един стол. Всичко наоколо беше иранско. Той изпита неясно безпокойство.
Жената се настани срещу него.
— Кой сте вие, мистър Рандал? Защо дойдохте тук? Кой ви изпраща?
— Аз съм от… правителството. Дойдох да направя проучване за Фереще, да открия каквото мога, нещо, което би ми помогнало да я намеря.
— Вие говорите добре фарси. Живели сте в Иран. За кое правителствено учреждение работите, мистър Рандал? — Лицето й беше съсредоточено и не изразяваше нищо.
— Бях към посолството в Техеран няколко години, мисис…
— Навабпур, Нушин Навабпур. Какъв интерес може да има Държавният департамент към изчезването на моята братовчедка?
— Може да се окаже замесена с една екстремистка група, действаща в страната ни. Загрижени сме за нейната безопасност.
— Не е необходимо да ме лъжете, мистър Рандал. Вие не сте от Държавния департамент и вашият интерес към Фереще няма нищо общо с нейната безопасност. Вие мислите, че тя е член на терористична организация и искате да я намерите чрез нея.
Рандал знаеше, че няма да постигне нищо чрез увъртане. Иранците бяха прекалено добри в това, за да бъдат хванати по този начин.
— Да, това е една от причините. Но дори и да се окаже невинна, може да знае неща, свързани с други хора. И поради тази причина има голяма вероятност животът й да е сериозно застрашен. Ако вие знаете къде е, ще й окажете голяма помощ, ако ни съобщите къде се намира в момента.