Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Рандал почувства как го обзема чувство на самота и унилост. Защо не се бе оттеглил, когато се върна от Иран? Беше подобно на завръщането от Виетнам; най-удачният момент да бие шута на всичко. Но вместо това бе останал, бавейки се с оставката, съзнавайки, че може да го направи всеки момент. Но отново бе засмукан от този ненаситен вихър от интриги, престъпления и насилие. Призракът, който преследваше от толкова време, все му се изплъзваше, като дим между пръстите му, всеки път, когато се изправеше лице в лице с него.
Под една купчинка писма попадна на едно, сгънато внимателно и върнато в плика му, което предполагаше по-внимателно отношение. Съдържаше само няколко реда: „Скъпа моя, съжалявам много, че всичко трябваше да свърши по този начин, така внезапно. Може би всичко е за добро. Знаеш, че никога не бих могъл да ти причиня болка. Знаеш също къде да ме намериш, ако изобщо някога ме потърсиш отново. Ръсел Фернуел.“ Записката беше кратка и не съдържаше адрес, но все пак бе начало. Рандал намери една адресна книжка, дебела и пълна с имена, някои бяха подредени по азбучен ред, други вписани без никаква схема. Нямаше никой записан като Ръсел. Той започна от А и продължи нататък, без да пропуска име. След пет минути го намери: Ръсел Фернуел, 49 Гроув Корт, Гринич Вилидж. За да е сигурен, провери до края, но човек с това име повече нямаше. Затвори книжката и я захвърли върху писалището до прозореца. И в същия момент окото му улови лекото движение на къс хартия, раздвижил се от трепета на въздуха, предизвикан от летящия бележник. Отиде до писалището и го вдигна; ръката му леко затрепери.
Беше виждал вече подобен лист: бледосин, покрит с тайнствени символи и ивица от почти нечетливи йероглифи в долния край. Не можеше да е сигурен, че знаците са същите, но във всичко останало той бе напълно идентичен с листа, намерен в папката на Масуд Хешмат, и с онзи, който Хешмат беше вдигнал от пода в къщата в Колхак. Лист хартия, причинил толкова много смърт. Рандал го сгъна и го пъхна в джоба си.
От Челси до Гринич Вилидж се стигаше само за няколко минути с кола. Гроув Корт представляваше малка група от тухлени къщи встрани от Гроув Стрийт, всички с изглед към един парк. От квартал на нюйоркските бохеми през шестдесетте сега мястото се бе превърнало в убежище на богати и преуспели хора с артистични претенции. Беше още красиво, но някаква застояла атмосфера бе обгърнала околността и заглушаваше бунтарския дух на предишните десетилетия. Гроув Корт бе усамотено и тихо място, в което външни хора нямаха достъп. Минаваше полунощ, когато Рандал отвори тежката врата, защитаваща малкото убежище от несигурността на улицата отвън. Тя издрънча зад него.
Ръсел Фернуел още не беше си легнал, но определено не беше особено щастлив от факта, че го притесняват в толкова късен час. Четиридесетгодишен, леко посивял, с оплешивяващо чело и дълга коса, той бе облечен като художник. Рандал показа удостоверението си и попита дали може да влезе.
— Можете — отговори Фернуел с изкуствено апатичен глас, — но искам да знаете, че във всекидневната ми има дама и тя няма да си тръгне за ваше удобство. Ако разбирате какво искам да ви кажа, тогава влезте. — Той направи театрален жест, сякаш бе очаквал думите му да извадят посетителя от равновесие. Явно Фернуел си падаше по позите. Рандал прекрачи прага. Фернуел затвори вратата, заключи я и пусна резето, след това въведе посетителя си в едно обширно, оскъдно обзаведено помещение вдясно.
„Дамата“ беше момиче на около осемнадесет години с тъмна коса, бледа кожа и почти хубаво. Лежеше на дълго кожено канапе, наблюдаваше двамата мъже и се стараеше да изглежда безразлична, което впрочем й се удаваше без особени усилия. Рандал не й обърна внимание; погледът му обходи стените, където бяха закачени много картини и фотографии. Разпозна стила на няколко добре известни съвременни художници — Ривърс, Розенкуист, Линдер. Двете платна на Уорхол и Хокни изглеждаха съвсем истински и мястото им на стената срещу него не бе подбрано случайно. Фотографиите бяха предимно на голи тела, в по-голямата си част жени, и правени очевидно от един и същ фотограф.