Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Нещо за пиене? — попита Фернуел, кимайки към една масичка в ъгъла, покрита с пъстри бутилки и чаши. — Или имате други предпочитания? — Той повдигна вежди. Рандал поклати глава и седна на най-близкия стол.
— Моля, чувствайте се като у дома си — каза Фернуел, но думите дойдоха твърде късно, за да имат ефект. Той отиде до масичката, наля си уиски, върна се и седна срещу госта си. Момичето през цялото време не откъсваше поглед от него.
— И така, с какво мога да ви помогна? — попита Фернуел; само непрестанното потрепване на пръстите на лявата му ръка издаваше несигурността му. — Наркотици — едва ли, порно — също. Федералните служби се грижат за всичко това в името на нашата велика нация. Значи трябва да е международна контрабанда на произведения на изкуството. Или фалшификати.
Рандал беше уморен и поведението на Фернуел го дразнеше.
— Тук съм, за да ви попитам за Фереще Ахмади.
Фернуел замръзна. Пръстите му спряха безсмисления си танц, погледът му внезапно придоби острота.
— Божичко! — възкликна той. — Бащата не е направил някакво шантаво оплакване, нали?
— Оплакване ли? — повтори Рандал. — И от какво да се оплаче?
— По дяволите, откъде мога да знам?
— Вие го казахте. Искам да разбера къде се намира тя и дали сте я виждали от завчера.
— Да съм я виждал? — Фернуел за малко не се изсмя. — Как бих могъл? Аз съм последният човек, с когото би поискала да се срещне, поне тя така ми каза. Не съм я виждал от август. Петнадесети август, ако трябва да бъда точен. Но за какво я търсите? Тя е непорочна, уверявам ви.
— Изчезнала е вчера. — Рандал разказа за ареста и смъртта на бащата на Фереще, но запази за себе си възможната връзка с терористична група. Ако Фернуел знаеше нещо, не биваше да му го подсказва. Когато приключи с разказа, домакинът леко подсвирна и вдигна рамене.
— По дяволите, ако тя бяга от нещо или просто иска да се усамоти за размисъл, тук е последното място, което би избрала.
— А защо не, мистър Фернуел?
— Защо не ли? Защото при последната ни среща ми каза, че никога повече не иска да ме види. На моята възраст не е трудно да разбера кога една жена казва истината, а тя не ме лъжеше.
— Колко време бяхте заедно?
— С прекъсвания близо три години. Срещнах я в една галерия в предградията. Имаше изложба на Тоуби, непосредствено след смъртта му през седемдесет и шеста, предимно маслени платна. Исках да купя няколко. Във всеки случай в стила на Тоуби има нещо от Бахаизма, някакъв вид персийски култ, а много от хората на тази изложба бяха иранци. Фереще беше там, макар че тя и нейното семейство са ревностни мюсюлмани, и ние се запознахме. Тя е посещавала Националната академия навремето и познаваше работите ми, даже ги харесваше. Аз съм фотограф — това по стените е част от нещата ми. По-рано рисувах, но преди десетина години се прехвърлих във фотографията. Срещахме се няколко пъти след това и я любих една вечер тук. Исках да се пренесе тук, но тя все още държеше на онези ужасни ирански семейни традиции, така че бяхме дискретни и прекарвахме заедно само когато имаше условия. Както и да е, след около година ми стана модел — някои от тези фотографии по стените са нейни. Беше един от най-добрите модели, които съм имал. Но никога не ми позволи да изложа никоя от работите с нея; каза ми, че родителите й ще я убият или нещо подобно. За мен това беше пълна глупост, но детето бе изплашено и аз изпълних молбата й. Жалко, защото някои от най-добрите ми работи бяха създадени по онова време. Тя беше истинско вдъхновение за мен.
Фернуел спря и се обърна към стената. Рандал проследи погледа му. От мястото му не се виждаше ясно, но фотографиите изглеждаха добри. Помисли си, че Фернуел е наистина майстор в професията си и че е имало време, може би не много отдавна, когато хората са купували копия на творбите му не заради името, а защото са вълнуващи.
Не му трябваше много време, за да съобрази, че Фернуел разиграва поза, и при това не съвсем талантливо. Нахаканата външност прикриваше още нещо и Рандал се досети, че Фереще Ахмади е знаела какво представлява това още нещо. Той си бе изградил един мислен образ за нея, докато ровеше из нещата в стаята й, и този образ не включваше връзка с умник на средна възраст. Фернуел се прикриваше. Най-много го издаваха ръцете му, които често вдигаше до устата си. Мъжът беше уязвим и компенсираше своята неувереност, демонстрирайки на околните, че с пълно право заема мястото в живота си.