Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Кои са вашите хора? — попита той. — Имам право да зная, нали? Ние се борим един срещу друг близо вече две години и все още не зная кои сте вие.
— Тихо! — прекъсна го рязко тя. Това беше първият знак, който издаваше нервността й. — Отворете вратата. Бавно.
Той хвана дръжката, натисна я и открехна вратата.
— Въобще не ми пука за тишината, — меко каза той. — Ако имате намерение да ме убиете, не би навредило да ми ка…
— Казах да пазите тишина! Тайната никога не бива да се разкрива пред външни лица, никога! — Тя говореше със страст и вълнение, гласът й звънтеше в безмълвието на празната къща.
Рандал погледна надолу към килима до вратата. Беше точно така, както си го беше представял. За богатите иранци не беше необичайно да влагат в хубави килими като средство срещу инфлацията. Те са неудобни за крадене, лесно се съхраняват и увеличават стойността си с времето. Хубавият килим има нужда от ходене върху него; това подобрява влакнестата структура, придава му патина и смекчава цветовете. Най-добрият начин на съхранение е да се трупат един върху друг три, четири и даже половин дузина. Тук навярно бяха три — вратата бе изрязана два-три сантиметра, за да може да се плъзга отгоре. Рандал я отвори докрай и зачака следващите инструкции.
— Сега застанете в рамката на касата, без да мърдате. Дръжте ръцете си на тила.
Това беше най-трудният момент за нея и най-опасният за Рандал. Той можеше да се хвърли наляво или надясно, може би щеше да успее да намери някакво прикритие в друга стая преди тя да се добере до вратата и да стреля. Възможно, но не и сигурно, и ако сметката му се окажеше крива, едва ли щеше да остане жив, за да съжалява за грешката си. Той леко помръдна крак, бутайки с пета ръба на най-горния килим, като го плъзна внимателно назад.
— Застанете на колене — заповяда тя — и след това вървете на колене към перилата.
Той бавно сви колене, избутвайки килима назад, като образува две ниски гънки. Очите й бяха фокусирани върху главата и ръцете му, пистолетът се наведе надолу към предпочитаната цел — основата на врата му. Той се придвижи несръчно на колене през площадката; полираният дървен под болезнено го убиваше. Когато стигна до перилата, жената тръгна към вратата. Той се напрегна в очакване къде ще стъпи.
Жената се спъна в една от гънките на килима и пистолетът й изгърмя; тя политна с несръчно протегната напред лява ръка, за да смекчи падането. Куршумът мина далеч от целта, разцепвайки дървеното перило на метър от Рандал. Само след миг той вече бе на крака, изрита пистолета от ръката й, замахна и я обездвижи със саблен удар по шията. После се наведе и я обърна по гръб, после я издърпа да стане. Беше лека, но високият й ръст затрудняваше движенията му.
Настани я на един стол с високо облегало, наведе главата й напред и опипа вътрешността на устата й. Намери капсулата зад последния долен зъб отдясно. Бръкна в джоба си и извади малкия швейцарски армейски нож, с който никога не се разделяше, отвори една малка пила и се захвана с изваждането на капсулата; задачата му се усложняваше от необходимостта да държи главата й наведена напред, в случай че неволно счупеше това, което толкова се стараеше да запази здраво.
Пет минути по-късно капсулата лежеше здрава в ръката му — малък сив цилиндър от чуплив метал, съдържащ достатъчно цианид, за да убие за секунди. Той го пъхна в джоба си и седна срещу жената, изчаквайки я да дойде в съзнание. След десетина минути очите й потрепнаха, после се отвориха. Погледът й се заби в него; омразата в очите й им придаде повече живот, отколкото връщането на съзнанието. Той видя как омразата се замени от нещо друго, нещо, което беше видял навремето и в очите на професор Моини, преди той да умре в Дарбанд. Очите й се затвориха и тя стисна челюсти, веднъж, после отново.
— Губите си времето — каза той. — Ето я. Извадих я, докато бяхте в безсъзнание.
Очите й се отвориха отново. Отчаяние бе заменило омразата.
— Помолих ви да ми разкажете за вашата група — продължи той. — Сега вече ви заповядвам. Щом ви е известно кой съм, значи също така знаете, че пет пари не давам за съдбата ви, след като получа това, което търся.
Тя го гледаше с очи, фокусирани в някаква точка над главата му.
— Може да загубя цяла нощ, но съм решил да ви развържа езика. И така, първото, което искам да науча, е къде се намира Фереще Ахмади.
Тя продължаваше да се взира над него с немигащи очи; дишането й постепенно замираше.