Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Моля, пийнете нещо освежаващо. — Честния Джон махна на някакъв дребен мъж да ги обслужи. — Ако искате помещения за известно време, ще видите, че цените ни са разумни. Ако не, надявам се, че ще прекарате приятно времето си, докато сте тук, и скоро ще ни посетите отново. — Той се поклони, докосна периферията на шапката си и се върна до тезгяха, за да продължи разговора си с четириокия мъж.
— Какво ще правим? — попита наемникът.
— Смятам да се поогледам. Надявам се, че Пъг не е в беда.
— Защо мислиш така?
— Никога не сме се срещали. Знам го само по име. Но знам, че няма да ме сметне за опасна.
— Аз също не съм го виждал, но Джон веднага се сети за него. Това означава, че репутацията му се шири все повече, а по Пътя това може да стане само ако имаш особено големи дарби. Чудно е, че се опасява от преследване… — Той повдигна замислено рамене.
Миранда бе склонна да приема наемника без особени резерви, защото нищо от казаното досега не я караше да го подозира. Но залозите бяха твърде големи и трябваше да внимава.
— Ако той не е искал да го преследват — подхвърли тя — и е склонен на такива крайни мерки, кой би могъл да го проследи?
— Има някои оракули… — почна Гневливия.
— Питах Оракула на Аал.
— Ако той не знае, значи никой не знае — отбеляза той. — Освен Куклоправача, разбира се.
— Кой е той?
— Създател на определени устройства. Някои от тях могат да се използуват за шпиониране на хора, мъчещи се да останат незабелязани. Но той си е малко шантав и непредсказуем. Не може да му се вярва много…
— Кой друг?
Сервитьорът дойде и постави студена кана с нещо прилично на бира пред наемника и голяма кристална чаша пред, Миранда, после направи истинско представление, докато разгъваше салфетките и ги поставяше в скута на Миранда и върху коленете на наемника.
— От господаря — каза той и се оттегли.
Виното беше превъзходно. Миранда отпи голяма глътка и усети, че е много жадна — и гладна.
— Има и един друг, казва се Куерл Дагат — изсумтя наемникът. — Занимава се само с информация. И колкото по-невероятно звучи едно съобщение, толкова повече му харесва. Поради тази причина е една крачка пред всички други събирачи на слухове.
Миранда повдигна салфетката, за да избърше устните си, и на пода падна едно сгънато листче. Тя го погледна, после вдигна поглед към Гневливия, който се наведе, взе го и й го подаде неразгънато.
Тя го взе, разгъна го и прочете единствената дума, написана на него. После попита:
— Кой е Мустафа?
— Най-подходящият човек, когото трябва да видим. — Гневливия се огледа и добави: — Там, горе. — И посочи към галериите.
Станаха и тръгнаха между масите, покрай непознати по вид и форма същества. Стигнаха до една стълба и се качиха до първата от двете галерии. Миранда с учудване разбра, че всъщност това са дълги балкони, от които навътре водят десетки коридори.
— Това част от хана ли е?
— Разбира се — отговори наемникът.
— Колко е голям?
— Само Честния Джон знае. — Той я поведе край редица магазинчета, предлагащи всевъзможен избор от стоки и услуги, някои развратни, други толкова извън закона, колкото Миранда не бе виждала на друго място, а много бяха просто неразбираеми. — Според слуховете Джон бил притежател на заведение в своя свят и избягал от родния си град след някакъв голям скандал. Тамошните хора го преследвали и той се вмъкнал във входа към Пътя и така се озовал в центъра на друга битка. Като видял това и не знаел как да постъпи, се хвърлил в пустошта срещу вратата, откъдето влязъл, и по този начин открил първия проход към това спокойно и сигурно място, където сега е изграден ханът.
Гневливия я поведе по един коридор и продължи:
— Мотал се в странната тъмнина, после по някакъв начин открил посоката назад към Пътя на световете, промъкнал се отново в родния си свят и като се убедил, че враговете му са се махнали, се прибрал в града си. После години наред е идвал отново на Пътя, изучавал го и търгувал. Когато понаучил повече за обществото тук, решил, че един хан ще го направи богаташ. Сключил няколко договора, наел работници и дошъл да направи малко заведение. Постоянно го разширявал и сега то е колкото цяло градче.