Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Филип забеляза отчаянието му.
— Мога да ви предложа вечеря и място за спане, и малко закуска сутринта — рече той.
Обзе го яд.
— Ще го приема — отвърна Том с горчивина. — Но бих искал да си го спечеля.
Филип повдигна вежда, доловил нотката на яд, но отвърна спокойно:
— Помолете Господ. Това не е милостиня, а молитва. — И излезе.
Другите изглеждаха малко уплашени и Том осъзна, че ядът му сигурно бе проличал. Погледите им го притесниха. Излезе от склада на няколко стъпки след Филип и застана на двора, загледан към голямата стара църква в опит да се овладее.
След малко Елън и децата се присъединиха към него. Елън го прегърна през кръста, за да го утеши, при което послушниците наоколо започнаха да си шушукат и да се бутат един-друг. Том ги пренебрегна.
— Ще се помоля — промълви той кисело. — Ще се помоля гръм да удари църквата и да я изравни със земята.
В последните два дни Джак се беше научил да се бои за бъдещето.
През краткия си живот никога не му се беше налагало да мисли за по-далече от утрешния ден. Но и да го беше правил, щеше да знае какво да очаква. В гората един ден беше като всеки друг, а сезоните се променяха бавно. Сега не знаеше къде ще бъде утре, какво ще прави или дали ще яде.
Най-лошо беше чувството за глад. Джак тайно беше ял трева и листа, за да облекчи болките, но те му носеха други болки в стомаха и го караха да се чувства особено. Марта често проплакваше, защото бе толкова гладна. Винаги вървяха заедно с Марта. Тя го гледаше отдолу, а никой не беше правил това преди. Да се чувства безпомощен да облекчи страданието й беше по-лошо и от собствения му глад.
Ако живееха все още в пещерата, щеше да знае къде да убие патици или да намери жълъди, или да открадне яйца. Но в градчетата, селата и по непознатите пътища между тях, се чувстваше объркан. Знаеше само, че Том не е намерил работа.
Следобеда прекараха в къщата за гости. Беше простичка едностайна постройка с пръстен под и огнище в средата точно като къщите, в които живееха селяните, но на Джак, който винаги беше живял в пещера, това му се струваше удивително. Чудно му бе как е направена къщата и Том му обясни. Бяха отсекли, подкастрили и навели едно срещу друго под ъгъл две млади дървета. След това бяха поставили други две по същия начин на четири крачки разстояние. А след това двата така оформени триъгълника бяха свързани при върховете си с хоризонтална греда. Успоредно на хоризонталната покривна греда имаше поставени леки дъски, които съединяваха дърветата и образуваха скосен покрив, стигащ до земята. Над дъските бяха подредили правоъгълни рамки от оплетени тръстики, наречени леси. Тях бяха запълнили с кал, за да пази от дъжд. Краищата на двукрилния покрив бяха изработени от забити в земята колове, като цепнатините между тях бяха замазани с пръст. Прозорци нямаше.
Майката на Джак разхвърля прясна слама на пода, а момчето запали огън с кремъка, който винаги носеше. Като видя, че другите са далече и не могат да го чуят, попита майка си защо приорът не иска да наеме Том, след като явно имаше толкова много работа за вършене.
— Изглежда предпочита да си пести парите, докато църквата все още може да се използва — каза му тя. — Ако цялата църква беше рухнала, щяха да се принудят да я престроят отново, но като е само кулата, могат да преживеят тази повреда.
Като се стопи дневната светлина и се смрачи, един кухненски ратай дойде в къщата за гости с котле, пълно със супа и самун хляб, дълъг колкото човешки ръст. И всичко това — само за тях. Супата беше направена от зеленчуци, билки и кокали с месо, и отгоре лъщеше от мазнина. Самунът беше „конски хляб“, направен от всякакво зърно, ръж, ечемик и овес, а и сух грах и боб към тях. Най-евтиния хляб, каза Алфред, но на Джак, който не беше ял хляб вече от няколко дни, му се стори вкусен. Яде, докато коремът го заболя. Алфред яде, докато не остана нищо.
Докато седяха край огъня, да се смели храната в стомасите им, Джак попита Алфред:
— Добре де, а защо е паднала кулата?
— Сигурно мълния я е ударила — отвърна му с досада Алфред. — Покривът е бил направен от дърво.
Джак помисли малко.
— А като се запали покривът, цялата ли сграда пада?
Алфред сви рамене.
— Понякога.
Помълчаха известно време. Том и майката на Джак си говореха тихичко в другия край на огнището. Джак каза:
— Странно е това с бебето.
— Какво му е странното? — попита след малко Алфред.
— Ами, вашето бебе беше изгубено в гората, на мили оттука, а сега в приората има бебе.
Това съвпадение като че ли не се стори особено забележително нито за Марта, нито за Алфред, тъй че Джак го забрави веднага.