Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
В страдания и тягост • нощта така отмина.
Пред сградата гусларят • и Хаген, исполина,
очакваха опрени • на щитовете бойни
какво им готвят още • Атиловите воини.
„Да влезем вече вътре“ — • подкани го гусларят, —
„та хуните да мислят, • че в мъки там догарят
другарите ни, както • им бяха отредили.
Но в боя ще ни видят • насреща с пресни сили.“
Дочуха се словата • на Гизелхер подир:
„Навън се май разсъмва, • подухна лек зефир.
Да ще да отреди Бог • нам участ по-добра
от празника злокобен • на моята сестра.“
А друг додаде: „Вече • усеща се денят.
И тъй като нас нови • злини ще сполетят,
оръжие грабнете, • момци, в ръцете здрави!
Жената на Атила • не ще се дълго бави.“
Загинали би сметнал • стопанинът ония
от гостите сред мъки • и огнена стихия.
Но шестстотин юнаци • там бяха оцелели.
Не помня друг владетел • с такива воини смели!
Към чужденците взрени, • видяха съгледвачи,
че живи са, макар и • навън да не прекрачи
от пламъци прогонен • ни воин, ни господар —
в салона невредими • стояха млад и стар.
Кримхилда известиха, • че живи са мнозина.
Царицата отвърна: • „Не може на ранина
да е останал читав • от тях дори един.
Загинали са всички • сред пламъци и дим.“
Князе и цар, и воини • пак биха се спасили,
все някак да се бяха • с онези спогодили.
Но откъде пощада • на хуните в страната?
За смърт със смърт мъстиха • в безмилостна разплата.
Стаените навънка • им пратиха привет:
на съмване те дръзко • се втурнаха напред
и с копие огромно • взе всеки да се цели
в заелите отбрана • бургундски воини смели.
Войската на Атила • решила бе тогава
да си заслужи туй, що • Кримхилда обещава,
и чинно да изпълни • повелята на царя.
Ала смъртта взе скоро • връз ней да се стоваря.
Обети за награда • се сипеха богато.
Царицата накара • пак щитове със злато
да донесат, та всеки • да има дял висок.
За бой с врага не помня • подобен дар в залог.
Добре въоръжена • зададе се дружина.
Смелецът Фолкер викна: • „Нас още тук ни има!
Да срещна в битка воини, • добили в свое благо
за гибелта ни злато — • какво от туй по-драго?“
Додадоха и други: • „Юнаци, приближете
да се разправим, както • приляга на мъжете!
Обреченият само • ще падне тук убит.“
Що копия се впиха • тоз миг във всеки щит!
Момци на брой хиляда • и двеста с плам сърцат
прииждаха насреща, • политваха назад.
Отворените рани • подхранваха куража
на гостите. За боя • що още да разкажа?
Твореше люти рани • вражда неукротима.
За паднали другари • тъгуваха мнозина.
Усърдните умряха • за своя цар докрак,
родата им потъна • в дълбоки скърби пак.
Перейти на страницу: