Кралят

В състояние ли бе да постави собствената си плът и кръв на това място, запита се тя. Можеше ли да обрече живо същество, в чието създаване бе участвала, на същата съдба, в която съпругът ѝ страдаше?

Прекрачи прага, прекоси персийския килим и застана пред двата символа на монархията. Представи си Рот там, затрупан от хартии и работа, като тигър, затворен в зоологическа градина, хранен добре, обгърнат от неспирни грижи… и все пак – в клетка.

Спомни си дните, когато работеше като редактор в „Колдуел Куриър Джърнъл“, където можеше да се издигнеш само ако си мъж, докато Дик Гадняра се опитваше да ѝ бръкне под полата. Тогава отчаяно копнееше да се махне от там и преобразяването ѝ и срещата с Рот се бяха оказали нейното спасение.

Какво щеше да спаси Рот?

Как би могъл някога да избяга от всичко това?

Освен ако не абдикираше, единственият изход беше… да бъде убит от Кор и шайката копелета.

Страхотна перспектива за бъдещето.

А нейното решение бе да изложи на опасност собствения си живот, като забременее. Нищо чудно, че му беше паднало пердето.

Прокарвайки върховете на пръстите си по писалището, тя откри, че завъртулките всъщност оформят пълзящо растение. А покрай листата бяха гравирани дати.

Кралете и кралиците. Техните деца.

Дългата наследствена линия, чието настоящо въплъщение бе Рот.

Той нямаше да се откаже от това. Невъзможно бе. Ако се чувстваше безсилен сега, да слезе от трона, щеше да е повече, отколкото би могъл да понесе. И така бе изгубил родителите си прекалено рано… да отстъпи наследството им другиму? Би било удар, който никога не би могъл да преживее.

Тя все още искаше да има дете.

Ала колкото по-дълго стоеше тук, толкова повече се чудеше дали си струва, ако заради това щеше да ѝ се наложи да пожертва мъжа, когото обича. А именно такъв щеше да бъде резултатът… освен това, ако успееше да забременее и да роди здраво бебе, и се окажеше момче, един ден то щеше да се озове тук.

А ако имаше дъщеря? Онзи, за когото се омъжеше, щеше да поеме властта… и тогава дъщеря ѝ щеше да има удоволствието да гледа как мъжът ѝ полудява от напрежението.

И в двата случая – прекрасно наследство.

– По дяволите – промълви тя.

Когато се обвърза с Рот, знаеше, че той е крал… но тогава за нея вече беше твърде късно. Беше се влюбила до уши и независимо дали работеше като охранител, или върховен владетел, тя щеше да се ожени за него.

Тогава не беше мислила за бъдещето. Стигаше ѝ просто да е с него.

Но дори да си бе давала сметка какво означава титлата му…

Не, дори тогава пак би облякла невероятната червена рокля на Уелси и би отишла да се изплаши до смърт, когато Рот вдълба името ѝ върху гърба си.

В добро и лошо. В радост и мъка, както казваха хората.

С деца… или бездетни.

Когато най-сетне се извърна, Бет изпъна рамене и излезе от стаята с вдигната глава. Очите ѝ бяха ясни, сърцето – спокойно, ръцете – сигурни.

Животът не беше шведска маса, където можеш да си напълниш чинията с каквото си поискаш. Не можеш да си избереш основното и гарнитурата и да се върнеш за допълнително, когато са ти останали две-три хапки месо, а картофеното пюре е свършило. Пък и ако помислеше логично, да откриеш истинската любов, да имаш щастлив брачен живот и горещ секс, и така си беше невероятен хеттрик.