Кралят

И ето че това стана.

Телефонът на бюрото, направен така, че да изглежда „старовремски“, издрънча – електронен звън, звучащ толкова автентично, колкото изобщо можеше да звучи нещо, което не беше изработено от месинг.

– Ще те оставя да се върнеш към работата си.

Сакстън направи крачка назад.

Баща му погледна грижливо замаскирания цифров екран… и сякаш забрави как се работи с телефон.

– Довиждане, т… – Сакстън спря, преди да е изрекъл думата. Откакто сексуалната му ориентация беше станала известна, тази дума беше по-ужасна и от ругатня… поне когато бе използвана от него.

Баща му го отпрати с махване на ръка и той усети моментно облекчение. Обикновено най-неприятната част на тези посещения беше сбогуването – да си тръгне след поредния неуспешен опит на баща му да го „вразуми“, бе като позорно отстъпление.

Сакстън не се беше разкрил пред семейството си. Изобщо не бе възнамерявал баща му да научи.

Ала някой се беше раздрънкал и той бе почти сигурен кой.

Така че всеки път, когато си тръгнеше, отново изживяваше нощта, в която го бяха изритали от вкъщи, едва седмица след смъртта на майка му. Бяха го изхвърлили само с дрехите на гърба му, без пари и без място, където да се скрие от бързо приближаващата зора.

По-късно бе научил, че всичките му вещи са били ритуално изгорени в гората зад имението.

Още една полза от обширните земи.

– Затвори след себе си – изплющя гласът на баща му.

Сакстън се подчини на драго сърце. Докато затваряше безшумно, като никога не изгуби нито миг в болка. Вместо това се огледа на двете си страни и се ослуша.

Тишина.

Без да губи нито миг, той се върна в салона и се шмугна в библиотеката, затваряйки вратата след себе си. След това извади телефона си и се зае да прави снимки, а сърцето му биеше толкова бързо, колкото пръстите му натискаха екрана. Не си направи труда да нагласява ъгъла, нито да снима последователно – единственото, за което го беше грижа, бе фокусът и светлината да са добри и ръката му да не трепери…

Звукът от отварянето на врата зад гърба му го накара да се обърне рязко.

Застанал на прага на кабинета си, баща му изглеждаше объркан.

– Какво правиш?

– Нищо. Просто разглеждах книгите ти. Наистина са впечатляващи.

Тим погледна към вратата, която Сакстън беше затворил зад себе си… сякаш се чудеше защо го беше направил. – Не трябваше да влизаш тук.

– Извинявай. – Сакстън пъхна скришом телефона в джоба си, приведен лекичко настрани, сякаш за да посочи книгите. – Просто… исках да се полюбувам на колекцията ти. Моите са подвързани с плат.

– Имаш сборник със Старите закони?

– Да. Купих ги от едно имение.

Баща му се наведе и докосна страниците на най-близкия том, отворен върху кръглата маса. Изпълненият с любов начин, по който милваше думите, хартията, този неодушевен предмет, говореше, че може би Сакстън не беше най-голямото му разочарование в живота.