Кралят

– Значи, няма да отидеш.

Стъпеше ли веднъж в Територията, Трез никога вече нямаше да зърне света навън. Стражите на кралицата щяха да го затворят в онзи лабиринт от коридори, да го заключат, така че да се превърне в мъжкия еквивалент на харем, да го откъснат дори от брат му.

А междувременно родителите му щяха да си живеят, без да ги е грижа.

– Тя ме погледна – промълви той. – В нощта на тържеството. Очите ѝ намериха моите… и по устните ѝ пробяга почти незабележима усмивка на превъзходство. Сякаш бе направила всички верни ходове и на всичкото отгоре имаше и бонуса, че не трябва да се занимава с мен. Каква майка е това, по дяволите?

– Значи, ще ги оставиш да умрат.

– Не.

– Значи, ще се върнеш.

– Не.

Ай Ем поклати глава.

– Няма трета възможност, Трез. Знам, че си им бесен – на тях, на кралицата, на още стотици хиляди неща. Ала сега сме изправени на кръстопът и имаме само две възможности. Трябва да го разбереш… а аз ще се върна с теб.

– Не, ти ще останеш тук. – Замаяният му мозък се опитваше да обхване всички променливи величини, но непрекъснато даваше накъсо. – Освен това аз няма да отида.

По дяволите, трябваше да се нахрани, преди да се опита да се оправи с това.

– Мамка му, човешката кръв не става за нищо – измърмори той, разтърквайки слепоочия, сякаш така можеше да подкара двигателя на мозъка си. – Знаеш ли какво? Сега наистина не мога да говоря за това… и не е, защото съм задник. Буквално не съм в състояние да мисля.

– Ще изпратя някого. – Ай Ем се изправи и отиде до вратата, която разделяше стаите им. – А после ще трябва да вземеш решение. Имаш на разположение два часа.

– Ще ме намразиш ли? – избъбри Трез на един дъх.

– Заради тях?

– Аха.

Дълго време мина, преди да получи отговор. А котката спря да мърка – ръката на Ай Ем беше застинала под брадичката ѝ.

– Не знам.

Трез кимна.

– Разбирам.

Вратата вече се бе затворила зад брат му, когато Трез се сети за още нещо:

– Не Селена! – извика той след него. – Ай Ем! Хей! Не Селена!

Нямаше си доверие с нея и в обикновена нощ… последното, от което се нуждаеше, бе да е близо до нея точно сега.