Кралят

Исусе, беше така свежо в ума му, сякаш се бе случило едва вчера. Въпреки че в изтеклото оттогава време Тор се бе обвързал с Есен и бе продължил напред дотолкова, доколкото изобщо беше възможно за един мъжки вампир.

Рот поклати глава.

– Не знам дали мога да говоря с него за това.

Нова доза мълчание, сякаш Зи също се бе върнал към онази нощ. А после той каза тихо:

– Тор е твой брат. Ако е в състояние да го направи за някого, ще бъде за теб.

* * *

В мига, в който пристъпи във великолепното фоайе на имението, Бет се закова на място.

За миг нямаше представа какво представлява купчината нат­рошено дърво, която лежеше на прага на билярдната, но после разпокъсаното зелено сукно я издаде – беше билярдната маса. И изглеждаше така, сякаш някой ѝ се беше нахвърлил с верижен трион.

Приближи се, надникна в стаята и зяпна.

Мястото беше опустошено: диваните, аплиците, телевизорът, барът.

– Той е добре – разнесе се мъжки глас зад нея.

Бет се обърна рязко и се взря в жълтите очи на Зи. В ръцете му Нала беше облечена в прелестна розова рокличка с висока талия и широка поличка, която щеше да ѝ бъде по мярка след няколко месеца. Едва ли можеше да има по-сладка картинка. На краката си имаше малки бели обувчици, а пъстроцветните ѝ къдрици бяха прихванати от бяла панделка.

Очите ѝ бяха жълти като тези на баща ѝ, но усмивката ѝ беше усмивката на Бела – широка, доверчива и дружелюбна.

Господи, болеше я да ги вижда така. Особено когато знаеше причината за погрома в стаята зад себе си.

– Той ми се обади – каза тя.

– Затова ли се върна?

– Така или иначе, щях да го направя.

Зи кимна.

– Добре. Миналата нощ беше истинско изживяване.

– Очевидно. – Бет хвърли поглед през рамо. – Как…

– Спря? С една стреличка на Ласитър. Рухна като чувал и му дръпна един хубав продължителен сън.

– Не това щях да те попитам, но… да. – Бет разтри студените си ръце. – Знаеш ли къде е сега?

– Каза ми, че си го помолила да говори с мен.

Докато гледаше брата срещу себе си, тя отново си спомни първия път, в който го бе срещнала. Господи, беше ужасяващ… и не само заради белега. Тогава имаше свиреп вледеняващ пог­лед и смъртоносен фокус, който я бе улучил право в гърдите.

А сега? Сега ѝ беше като брат… освен когато ставаше дума за Рот. Рот винаги щеше да бъде на първо място за него.

Така беше и с всички братя. А като се имаше предвид какво беше направил Рот с билярдната стая, това не беше нещо лошо.

– Помислих си, че може би ще помогне. – Господи, ама че глупаво прозвуча. – Искам да кажа…

– Отиде да говори с Тор.

Бет затвори очи. След миг каза:

– Не искам нищо от това. Просто за да сме наясно.

– Вярвам ти. И аз не го искам за вас двамата.