Спомен за светлина

- Най-после! - възкликна Елейн. - Стрелци, напред!

Мъжете на Две реки се задвижиха от дърветата пред нея. Бяха една от най-малките сили от армията й, но ако сведенията за храбростта и уменията им не бяха преувеличени, щяха да са полезни колкото три пъти по-голяма обикновена част стрелци с лъкове.

Няколко от по-младите започнаха да зареждат стрели на лъковете.

- Задръж! - извика Елейн. - Тези, които идват първи, са _наши_.

Трам и водачите му повториха заповедта. Мъжете отпуснаха лъковете.

- Ваше величество - каза Трам. - Момците могат да ги поразят при този обхват.

- Нашите войници все още са твърде близо - каза Елейн. - Трябва да ги изчакаме да дойдат тук.

- Извинете, милейди - каза Трам. - Но никой мъж от Две реки не би пропуснал изстрел като този. Конниците са в безопасност, а тролоците също имат лъкове.

Беше прав за последното. Някои от тролоците се спираха за достатъчно дълго, за да изпънат огромните си лъкове. Хората на Перин препускаха незащитени и от краката на конете на не малко от тях вече стърчаха стрели с черни пера.

- Стреляйте тогава - каза Елейн. - Да, стреляйте!

Вятърът лъхна, запращяха сухи листа и голи като скелети клони. Мъжете на Две реки изпънаха лъковете. Светлина! Щяха ли _наистина_ да могат да стрелят толкова надалече и да са точни? Тролоците бяха на стотици крачки.

Стрелите полетяха високо като ястреби. Беше чувала Ранд да се перчи със стрелбата си и беше виждала понякога стрелба с дългия лък на Две реки. Но това… толкова много стрели, извисили се във въздуха с невероятна точност…

Стрелите се извиха на дъга и се спуснаха, без нито една да падне прекалено близо. Изсипаха се като дъжд над тролокските редици, особено над стрелците им. Няколко разпръснати тролокски стрели им отвърнаха, но бойците на Две реки бяха разкъсали редовете им.

- На това му се вика чудесна стрелба - каза Биргит. - Чудесна, и още как…

Мъжете на Две реки стреляха пак, и пак, докато хората на Перин навлизаха в гората.

- Арбалети! - извика Елейн, извади меча си и го вдигна високо. - Напред, Легион на Дракона!

Мъжете на Две реки отстъпиха сред дърветата, а стрелците с арбалети излязоха напред. Имаше две пълни знамена от тях, от Легиона на Дракона, и Башийр ги беше обучил добре. Оформиха три редици, едната застанали прави, за да стрелят, докато другите презареждаха коленичили. Смъртта, която отпратиха към тролоците, удари като съкрушителна вълна, разтърси настъпващата армия и хиляди паднаха мъртви.

Елейн сниши меча си към тролоците. Мъжете на Две реки се бяха качили по клоните на първите дървета и стреляха от тях. Не бяха толкова точни от неудобните си позиции, но не беше и нужно. Смъртта засипваше тролоците отпред и отгоре и те започнаха да залитат и да падат.

„Хайде…” - помисли Елейн.

Вълната тролоци прииждаше към гората и стрелците. Голяма част от чудовищата се откъсна и пое на изток. Пътят, граничещ с Бремския лес, беше натам и щеше да е оправдано тролоците да го завземат, а след това да настъпят по него и да обкръжат силите на Елейн. Или поне така щяха да помислят Сенчестите.