Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Крисп отива до прозореца и наднича към езерото. Кехлибарът на залеза нахлува и къпе лицето му в подобие на пламъци. Сега е на двайсет и пет и в началото на силата си: една по-сдържана и уверена разновидност на баща си. На същата възраст Константин все още живееше според прищевките на един деспот, а вечер си лягаше, без да знае дали на сутринта ще се събуди. Подобно на човек, който е преживял глад, в сърцето си не може да се освободи от страха, че един ден отново ще гладува. Единственото, което Крисп познава, са успехите.
— Причината е в Евсевий — казва той. — Не иска да те предизвика открито, но е напълно против всякакви компромиси. Освен това познава всички начини да удължи споровете, така че нищо да не може да се реши.
— Винаги, когато говоря с него, е много отзивчив.
— Оцеля като епископ на Никомидия — тогава столицата на Лициний — в продължение на няколко години, докато той управляваше. Евсевий е змия, която може да се промъкне във всяка дупка, стига да е на топло.
За Крисп това е рискован ход — опасно е да споменава Лициний точно сега. След поражението му при Хризополис той бе изпратен на заточение в Тесалоника с жена си Константиана и техния деветгодишен син. Преди два месеца до нас стигнаха слухове, че заговорничи с някои сенатори да избяга в Рим, да се провъзгласи за император и да започне поголовно клане на християните в империята. Сега, когато го повтарям, звучи твърде изсмукано от пръстите, но понякога слуховете имат способността да се осъществяват, а Лициний е изчерпал кредита си на доверие пред Константин.
Бях изпратен в Тесалоника да се погрижа за това. Задъханите клюки твърдят, че съм прерязал гърлото на Лициний, след това съм заклал сина, докато майка му гледала. Вярно е само наполовина — командирът на гарнизона уби момчето, след като си бях заминал, и си плати по-късно за прекаленото усърдие. Полуистините се разпространяват с такава лекота, че истината може само да им завижда.
Константин се изправя в леглото и сваля крака на пода.
— Затова ли ми се противопоставя? Чул ли си нещо? Бил е верен на Лициний, така ли?
Струва ми се невероятно Евсевий да бъде в един отбор с човека, който се готвеше да избие всички християни — но не е съвсем невъзможно. Както Константин е показвал вече много пъти, целесъобразността прави всичко възможно.
Обаче Крисп не иска да се обвързва чак дотам. Посял е семето и сега се отдръпва.
— Трябва да спечелиш Евсевий. Ако се огъне, достатъчно хора от неговия лагер ще го последват, така че да обявиш победа. Спомни си твоите битки — подканя той баща си, — понякога можеш да спечелиш войната, като надхитриш противника. А друг път, както при Хризополис, прякото нападение е най-добрата тактика.
— Загубите при надхитрянето са по-малко — измърморвам аз.
— Да, но врагът ти оцелява, за да продължи да се бие.
Константин му махва да млъкне.
— Не съм повикал епископите тук за война. Дойдох да сключа мир. Мир. — Скача от леглото, прави три крачки през стаята и се обръща. Ярост възпламенява лицето му. — Нима аз съм единственият човек на света, който иска мир?
— Всички го искаме. — Крисп обаче прозвучава неуверено — никога не е могъл да се справя с избухливостта на баща си.
— Тогава не приказвай така, сякаш водим война. Хитрини, атаки, сражения — това са метафори. Никой няма да умре. В края всички воюващи ще станат и ще се върнат към работата, която са вършили преди това. На бойното поле това не се случва.
Константин стоварва юмрук на масичката от слонова кост, опряна в стената. Една маслена лампа е оставена твърде близо до ръба — тя подскача, пада на пода и се строшава. Маслото се разлива.
— Какво искаш да направя? — пита той Крисп. — Да извикам кавалерията, за да стъпче епископите с конските копита? Да извадя очите на християните и да ги горя с нажежени железа, докато приемат моя начин на мислене, както правеха моите предшественици? Да изпратя армията си по света, за да изтрие от земята всяко селище, което не мисли като мен?
— Нямах предвид…
— Защото това би било твърде лесно. Всеки може да размахва меч. — Той втренчва поглед в Крисп и го кара да сведе очи с бащиния си авторитет. — Валерий и аз кръстосвахме пръчки, когато бяхме на пет, и единственото, което се е променило оттогава, са оръжията, които станаха по-остри. Но ако разчитаме на тях, в империята никога няма да цари мир.