Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Двамата мъже си размениха няколко думи. Изглеждаха много различно, но Киска остана с впечатление, че бяха като братя. Може би това бе краят на сражението? Възпитан разговор върху килим от трупове, после топъл огън и утре нова задача? Ами тя? Можеше ли да се върне към предишния си живот на шпиониране и дребни кражби, знаейки нещата, които бе научила тази нощ? Спомняйки си нещата, които бе вкусила? А островът й бе изглеждал малък и незначителен преди!
Изведнъж Хатар замръзна и изкрещя. Киска зърна висок поклонник на Сянката, застанал зад пазача. В следващия миг той се сгърчи и строполи на земята без да издаде звук. Убит на място или поне така изглеждаше.
Великанът се хвърли към портата. Магии от Лабиринтите избухнаха в завеса от наситеночервени и сребърни пламъци и разтърсиха земята, а Киска загуби равновесие и тупна по дупе. Великанът изрева и напредна към границата, а старецът вдигна ръце и вложи цялата си сила, за да го спре.
Киска изпълзя настрани с една ръка, вдигната пред лицето, за да предпази очите си от изпепеляващия блясък. Когато великанът мушна едната си ръка през прага, Тайсхрен се присъедини към защитата. Потоци от сурова магия се стрелкаха нагоре-надолу по хълма в безразборни взривове от светлина. Киска отново загуби равновесие, опитвайки се да устои на огромното натоварване. Чу как Хатар изрева от ярост и хукна към портата. Изчезна в сиянието от чиста, нажежена енергия.
Мигове по-късно телохранителят изплува от горящата пещ, влачейки Тайсхрен след себе си. Стовари магьосника до Киска. Половината коса на Хатар бе изчезнала, а от бузата и ухото му се извиваха струйки дим. Дясната му ръка висеше накриво, опърлена до черно. От дълбока рана там бликаше тъмна кръв.
Киска не видя рани по тялото на Върховния Маг. Крайниците и торсът му изглеждаха непокътнати, въпреки че от носа и ушите му шуртеше кръв, а очите му бяха кървясали.
— Трябва да го заведем да го излекуват — извика Хатар на Киска. Гледаше я като полудял и Киска с ужас видя отчаяние в очите му. — Помогни ми!
— Но демонът… ще избяга ли?
— Само той може да го спре, ако избяга! Носи го!
— Но…
— Вдигни го!
Хатар изхлипа, докато се опитваше да изтегли един от ножовете, втъкнати в пояса му.
Киска преглътна по-нататъшните си възражения. Издърпа магьосника на крака, преметна ръцете му през раменете си и го качи на гърба си. С помощта на Хатар тя хвана увисналите му ръце и се понесе напред, докато краката на магьосника се влачеха зад нея. Хатар я избута надолу по склона. Тя почти се препъна, като при всяка стъпка коленете й пламваха от болка. Очакваше всеки момент да се сблъска челно с нещо в мъглата. Хатар я догони и използва незасегнатата си ръка, за да закрепи Тайсхрен на гърба й. Подтичваха по този начин дълго време, рамо до рамо, след което Хатар я изпревари.
— Следвай ме — промърмори той, докато куцаше напред. Кръв капеше от ръката му като вода от цепната стомна. Въпреки че тежестта на гърба й заплашваше всеки момент да я прекатури, Киска забърза след телохранителя, черпейки сила от неговия пример.
Почти се хлъзна, когато стъпи на влажния калдъръм. Хатар се подпираше на тъмна форма в мъглата: тухлена стена. Той допря главата си в стената и затвори очи. Мъглата изтъняваше в далечината, увиснала на парцали. Киска осъзна къде се намираха.
— Познаваш града — предизвика я Хатар.
— Да.
— Най-близкият медик или лечител? — попита той и облиза устните си. Принуди се да отвори очи. Преди лицето му бе с цвета на щавена кожа, но сега бе бяло като мъглата. — Къде?
Киска се огледа и се замисли. Намираха се в стария град, не много далече от Скръбния дом. Помисли още малко, след което кимна наляво.
— Натам.
Темпър се наслаждаваше на факта, че не бе изгубил съзнание дори за миг — дори когато дървото започна да му шепти.