Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Появи се трета фигура и сърцето на Киска подскочи.
Танцьора! Той залиташе, пелерината му бе изчезнала, а ризата му висеше на парцали. Тялото и ръцете му бяха опръскани с кръв, която капеше върху изораната земя. Преди Киска да успее да го предупреди, той грабна Олег и го вдигна от земята сякаш бе вързоп парцали. Запрати го към гърчещите се фигури. Скелетоподобното създание веднага освободи Келанвед и стисна Олег. Сбориха се. Олег пищеше, а съществото мълчеше. Танцьора се намеси и издърпа Келанвед настрани. Заедно те изминаха последните няколко крачки до Дома и се облегнаха на стената, докато Олег се гърчеше и пищеше, а съществото бавно го дърпаше надолу в пръстта.
Олег изчезваше малко по малко. „Но той е мъртъв — само един дух“, помисли си Киска. Как бе възможно това? Но може би тук, в двора на тази къща, разликата между плът и привидение изчезваше. Може би тук Домът залавяше всеки, който влезе.
Не след дълго дрезгавите крясъци на Олег секнаха. Киска погледна към могилата. Единственото нещо, което помръдваше там, бе пръстта, която хлътваше и улягаше. Междувременно Келанвед и Танцьора се бореха с тясната, изкорубена задна врата. Танцьора най-накрая я отвори и се шмугна вътре толкова бързо, сякаш го бяха издърпали. Келанвед зачака. Той сякаш усети погледа й и се обърна към нея. Киска понечи да залегне зад стената, но нещо я накара, нещо я подмами да остане права. Изнурена усмивка разтегна устните на Келанвед, сякаш би бил развеселен, ако му бе останала енергията за това. Киска се почувства призована да прехвърли стената. Той просто вдигна брадичката си и тя се почувства задължена да влезе. Прехвърли единия си крак през стената. Но камъкът произведе гореща искра, която я прободе, и Киска извика, и падна назад.
Някой в двора изпсува ядно и нещо като огромен юмрук се блъсна в стената. По гърба й заваляха камъни, близнаха я горещи пламъци. Киска скочи на крака и започна да пляска с ръцете, косата и дрехите си, докато в двора отекваше подигравателен смях. Той рязко спря, когато се тресна врата.
Киска хукна. Искаше да тича през мъглата до края на времето, далече от всички тези ужаси, но една сива фигура застана на пътя й. Тя изпищя, мислейки, че Танцьора я бе догонил, за да я убие. Но фигурата се изклатушка покрай нея като ранено животно и се срина до стената със стон. Остана да лежи там, като трепереше и хленчеше. Киска посегна към нея, чувствайки странно състрадание към клетото създание, но дълбок рев и трясък на стомана привлече вниманието й. Вдигна глава и видя как брониран великан се сражава с мъж, въоръжен с огромна брадва и подпомогнат от крехък на вид старец. Магията, която пращеше помежду им, бе разорала и обгорила земята около тях.
Смях. Киска погледна надолу към поклонника. Той беше млад мъж със светли очи, изпълнени с отчаяно примирение, въпреки тихото кикотене. Той изтри устата си, оставяйки кървава диря през лицето си.
— Всичко свърши — рече той и стисна очи от болка. — Загуба или победа… всичко свърши.
Пръстите на хлъзгавата му от кръв ръка се разтвориха и на земята падна кама. Главата му клюмна.
Киска го зяпна.
— Свършило е? — повтори тя.
Той кимна, напълно изчерпан. Киска се канеше да го попита какво точно бе свършило, но отстъпи бързо назад, когато над камъните се подаде покрита с кал бронирана ръка. Тя се обви около врата на младежа и го издърпа през стената. Младежът сякаш изобщо не се впечатли. Изчезна без да се съпротивлява.
Ръкавицата се появи пак, като се улови за стената. Последваха я глава и рамене, главата скрита под боен шлем с предпазители за скулите и врата. Съществото изпъшка, а дъхът му бе влажен и накъсан. Промърмори нещо на себе си. Диви очни белтъци святкаха в мрака на шлема. Киска отстъпи назад. Беше виждала това създание… или нещо, което приличаше на него в Твърдината на Мок. Може би бе избягало точно от там. То се прехвърли през стената и се строполи на земята с трясък. От бронята се посипа пръст. „Така значи“, помисли си Киска. „Беше се измъкнало от гроба“. Но странно защо в другата си ръка съществото стискаше отчупен клон на дърво.
То лежеше на земята и гърдите му се надигаха и спускаха… надигаха и спускаха? Нима беше живо? Киска се опита да реши дали да намушка създанието сега, когато изглеждаше уязвимо, или просто да побегне. Докато се колебаеше, то се преобърна и започна да пълзи, дишайки тежко и дрезгаво. Изведнъж Киска осъзна, че това бе единственият звук в нощта. Всичко останало бе притихнало. Ушите й звънтяха при отсъствието на трясъка на стомана и взривовете магия. Тя се извърна към Дома. Великанът и мъжът с брадвата просто стояха и се гледаха, и изведнъж Киска го позна — пияницата от хана на Кууп! Но как бе възможно това? Нима тази нощ всички бяха загубили ума си? Ръцете на бронирания гигант висяха отпуснати до тялото. Не изглеждаше победен или ранен, просто наблюдаваше търпеливо. Старецът се провикна, обръщайки се към създанието на чужд език, изпълнен с пискливи музикални гласни. След малко великанът му отвърна на същия език.