Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Нима това бе краят на битката? Киска се огледа. Дворът приличаше на бойно поле, осеяно с трупове — но пък той винаги си бе изглеждал така. Наоколо нямаше никой друг. Хоризонтът бе все така заперден от гъста мъгла. Киска се зачуди дали над града се бе съмнало. Усети до болка познат хлад, сякаш мракът и мъглата бяха част от една обикновена зимна сутрин на остров Малаз, когато рибарските лодки напускаха пристаните със скърцане от морската скреж.
Надолу по склона отвъд портата, черни фигури се появяваха и изчезваха от поглед. Нови сражения? Последни отчаяни дуели? Но тя не чу никакъв звук. Може би това бе поредният номер на мъглата. Въпреки това Киска се почувства изложена на показ. Нещо идваше към нея през мъглата. Фигури, които й изглеждаха познати и веднага след като се увери в това, тя скръсти ръце и се ухили широко.
Тайсхрен и Хатар изкачиха късия склон, като телохранителят подкрепяше магьосника, който накуцваше. Може би беше ранен? Киска не видя рани. Изглеждаше просто блед, измъчен и изтощен. Той поклати бавно глава, когато я позна. Хатар се навъси, сякаш котката, която бе хвърлил в реката, току-що бе изплувала.
Киска се опита да скрие огромното облекчение, което изпита при вида на Върховния Маг. Спомни си начина, по който се бе държала преди — нахакано и предизвикателно. Но това бе момичето, което го бе последвало от пристанището до Твърдината на Мок преди толкова много време. Сега се чувстваше напълно различна. Тя се провикна:
— Добре ли сте? Какво правите тук?
Тайсхрен й отвърна със слаб глас:
— А ти как се озова тук?
— Един приятел ме доведе.
— Приятелят ти е показал лоша преценка.
Киска нямаше търпение да му разкаже нещата, които бе видяла, но ако бе научила нещо тази нощ, то това бе да бъде предпазлива при разкриването на информация. Когато магьосникът се приближи, Киска усети неприятен хлад, който сякаш го бе обвил като зимна аура. От раменете му се виеше пара.
— Какво става там? — попита тя и кимна към фигурите в мъглата.
Тайсхрен се поколеба. След това й отвърна с въздишка:
— Въслата отдавна подозираше, че предатели от ордена й са се присъединили към култа на Сянка. Сега просто разчистват.
Киска изсумтя.
— Разчистват? Защо се изразяваш толкова изтънчено? Избиват поклонниците на култа. Те са врагове, нали така?
— Нещо такова. Стари врагове.
— Е, сега вече е късно за това.
На Киска й се стори, че изнуреното му изражение изведнъж се изостри.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че докато поклонниците се жертваха, за да отвлекат вниманието на Ноктите, видях как двама мъже влизат в Дома през задната врата. Двамата, които Въслата твърдеше, че са умрели.
Тайсхрен примижа, сякаш думите й го бяха зашлевили през лицето. Поклати глава.
— Не. Бъркаш.
— Бъркам? Видях ги!
Магьосникът преглътна гневния си отговор и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Киска — каза той силно и ясно, — ти трябва да грешиш, защото двамата с Въслата се съгласихме, че тези двамата са мъртви. Разбираш ли?
За трети път тази нощ Киска искаше да възрази и да каже „но“, и за трети път осъзна, че ако запази мълчание и устои на това желание, може да спаси живота си. Затова просто кимна на думите на Тайсхрен и стисна зъби. Хатар повтори кимването, като очите му подчертаха безгласното предупреждение.
Тайсхрен махна с ръка, сякаш за да покаже, че всичко това вече бе зад тях.
— Ще видя дали Пазителят иска да говори с мен, а после ще се върнем в Твърдината на Мок. Трябва да дойдеш с нас.
Киска се огледа. От Корин и Лубен все още нямаше следа. Съгласи се. Нямаше представа как иначе щеше да излезе от мястото, каквото и да бе то, където се намираше.
Тайсхрен се освободи от опеката на Хатар и продължи сам към портата, като куцаше силно. Спря на почтително разстояние от стареца и се обърна към него. Киска бе твърде далече, за да чуе думите му. Старецът отвърна остро. Погледът му нито за миг не се отклони от бронирания великан, който стоеше като бронзова статуя на крачка от отворената порта. То бе спряло да напада, но не изглеждаше победено. Киска имаше чувството, че създанието чакаше нещо, може би събираше сили за нова атака. На няколко крачки от него пазачът стоеше с вдигната брадва, готов за битка. Въпреки че бе много висок, той едва стигаше до раменете на гиганта. Но беше почти толкова широкоплещест и тялото му имаше формата на огромна каменна шпора. Досега великанът не бе успял да го надвие.