Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Не, не, не. Искам Кийли.
- Всичко е наред - каза Кийли и влезе в стаята, като междувременно оглеждаше за одеяло, с което да наметне детето. - Елени, чуй ме. Трябва да помогна на Джъстис.
- Сеньор Супермен не се нуждае от твоята помощ - каза ядосано Елени. - Ти ще останеш с мен.
Кийли клекна на земята и внимателно се опита да се измъкне от ръцете на детето, които бяха около врата й.
- Моля те, миличка. Обещавам, че ще се върна за теб. Но дори и Супермен от време на време се нуждае от помощ.
Внезапно, Елени се дръпна от Кийли, обгърна се с ръце и започна да се поклаща.
- Няма да се върнеш. Никой не се връща за мен.
Кийли прегърна детето, което бе твърдо и непоколебимо като скала.
- Ще го направя. Обещавам ти.
Очите на момичето бяха изпълнени с шок и лудост, и тя започна да си тананика някаква нехармонична мелодия. Кийли знаеше, че нямаше време да се опитва да я убеждава, оставаше й само да се върне при нея, както й бе обещала.
Милата жена, която ги бе посрещнала на входа, коленичи до Кийли с пушка в ръка.
- Аз ще се погрижа за нея, д-р Макдърмът. Не съм толкова суеверна като останалите. Вие вземете това и ни помогнете да се защитим от онези дяволи.
Кийли и кимна, неспособна да изрази благодарността си по друг начин, заради буцата, която бе заседнала в гърлото й. Целуна Елени по главичката, взе оръжието от жената и се затича навън, надявайки се само да не е закъсняла.
* * *
Джъстис призова водата и се успокои, когато веднага отговори на повика му, чакайки в края на долината, както й бе наредил. Поне една от силите му на атлант, не го бе изоставила, дори и претенциозната магия на портала да отказваше да му се подчини. Здрачът бе преминал в пълен мрак и богатите ухания на джунглата го поглъщаха, противодействайки на остатъчните миризми от опожарени сгради и разбити мечти.
Алехандро коленичи зад преобърнала се количка на няколко крачки от него и насочи пушката по посока на мястото, откъдето бе започнала атаката миналата нощ Разбира се, че кръвопийците знаеха различни тактики и места за атака, така че всичко бе въпрос на секунди.
- Чувам, че приближават - тихо ги предупреди Джъстис. - Бъдете готови.
Алехандро предаде думите на мъжете си, които стояха решителни и непоклатими, макар и пребледнели от ужас. Всеки един от тях бе загубил част от семейството си от ръцете на вампирите. Знаеха пред какво се изправят и че нямат никакви сили освен оръжията си и няколко дървени колове.
Трикът обаче бе да се доближат достатъчно близо до вампирите, за да ги използват.
Имам изненада за теб, ако все още настояваш да помогнеш на жалките човеци, самодоволно се намеси нереидът.
Какво е? И нека да е бързо и полезно, предупреди го Джъстис.
Ти сам реши, каза нереидът и прекара през съзнанието му серия от образи, знание. Бяха толкова бързи, че на Джъстис, почти му се зави свят.
Внезапно разбра. Сякаш досега винаги е бил наясно. Узна как да използва силите на другата част от душата си, на неговите прадеди нереиди. Като атлант можеше да призовава и контролира водата.
Но като нереид - лудостта.
А като двете, можеше да донесе пълно унищожение на вампирите, избрали точно тази нощ да се приземят на няколко метра от него. Лудост и объркване, щеше да бъде толкова лесно.
Но обожаваше усещането, когато държеше меча си в ръце.
- Не принадлежиш на това място - изсъска кръвопиецът, който стоеше най-отпред, докато Джъстис преброи още девет вампира, които се смееха и дебнеха, наобикаляйки неговата група бойци. - Не си селянин, нито местен.
Джъстис насочи меча си към него и вампирът отстъп назад, разколебан.
- Принадлежа, където си поискам, гадино. Ти, обаче, си наследник на маите и все пак измъчваш и убиваш народа си. Това е най-високата степен на предателство.
Алехандро се изправи и насочи пушката си към главата на вампира.
- Може да направим размяна - каза спокойно.
Вампирът се засмя смразяващо.
- Каква размяна би...
Пушката гръмна и главата на вампира направо избухна. Частици от черепа и парчета месо паднаха на земята. Джъстис хвърли един поглед на Алехандро, който вдигна рамене, когато тялото на вампира падна на земята и се превърна в слуз.
- Моите гилзи за главата му. Изглеждаше ми честно.
И после, все така спокоен, насочи пушката към следващия и му гръмна главата.
Джъстис вдигна меча си и издаде боен вик.
- Лас Пинтурас! - След това се хвърли към вампирите, насичайки, разрязвайки и разкъсвайки ги на парчета, в поредица от грациозни движения, благодарение на векове практика и солидна подготовка. Без значение на какво го бе подложила Анубиса и че всяка секунда трябваше да се бори за контрола на съзнанието си, той все пак бе воин от Атлантида. Воин на Посейдон.