Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Състоянието на Пейтре се е влошило — прошепна тя. — Трябва да отидеш да я видиш.
Ткиуратецът я стрелна с изгарящия взор на бледозелените си очи, след което се обърна и закрачи безмълвно към лагера, оставяйки Кайку сама.
Когато окото на Нуки се издигна над източния хоризонт, то завари Мишани да седи на брега на езерото Ксемит и да се взира във водата.
Утринта бе хладна и младата жена се бе загърнала с дебел пурпурен шал, бродиран със злато. Бе прекарала тук по-голямата част от нощта, отдадена на трескави размишления, които се затягаха все по-силно и по-силно около нея, подобно на жестоки клупове, докато накрая не я изправиха пред единствената възможност за действие. Мишани си даваше сметка, че това не е мъдро решение; тя се боеше да го вземе и не искаше да го приеме, ала в същото време усещаше със сърцето си, че не може да стори нищо, за да го избегне.
Тя чу нечии стъпки по росната трева, покрила склона, който се спускаше плавно надолу от храмовия комплекс на Арака Джо, и разбра, че това е Юги, преди още новодошлият да е пристъпил в зрителното й поле.
— Благоден, Мишани — рече мъжът. — Мога ли да се присъединя към теб?
— Благоден, Юги — отвърна тя на поздрава му. — Моля, за мен ще бъде удоволствие — каза тя и му направи място на сукното, което бе постлала под себе си.
— Май не си спала много тази нощ, а? — попита той.
— Нито пък ти, както гледам — отвърна му жената и го изгледа преценяващо. Водачът на Либера Драмач изглеждаше раздърпан както винаги и вонеше на корен от амакса. Бе повече от очевидно кое го бе задържало буден.
— Започвам да се чудя колко ли ценни часове съм проспал — рече Юги. — Спането е такава загуба на време.
— Това ми звучи като най-бързият път към лудостта — подметна Мишани.
Юги се почеса по врата.
— Целият континент е в хватката на лудостта, Мишани — въздъхна той. — Ако бях луд, може би поне щях да имам шанса да разбера по-добре ситуацията.
Двамата се загледаха мълчаливо в езерото, преди мъжът да проговори отново.
— Носи се слух, че скоро майка ти ще публикува нова книга — започна той. — Кайлин ми сподели плановете си в светлината на информацията, която ни даде — каза той и се закашля. — Тя продължава да ни агитира за атака над Адерач, когато Лусия се върне. В зависимост от това какви известия ще ни донесе експедицията в гората Ксу.
— Това е глупаво — въздъхна Мишани. — Всяка армия ще бъде направена на пух и прах в тези планини.
— Навярно си права — отвърна Юги.
Жената се вгледа в лицето му. Беше небръснато и изпито.
— Прекаляваш с твоя корен, Юги — рече тя. — Навремето ти го контролираше, но сега той контролира теб. Ти си водач на толкова много хора и носиш отговорност за живота им. Най-добре да сложиш край на това, преди да изгубиш раздъдъка си.
Мъжът изглеждаше изненадан — очевидно се чудеше дали да се почувства оскърбен, или не. В крайна сметка въздъхна тежко и рече:
— Не говори за неща, които не разбираш, Мишани. Не е толкова просто, колкото ти изглежда.
— Сигурно Кайлин може да ти помогне да се пребориш със зависимостта си, Юги — предложи жената, отмятайки косата зад рамото си.
Водачът на Либера Драмач се изсмя.
— Аз не съм зависим, Мишани — изтъкна той. — Пуша амаксовия корен от години и никога не съм изпадал в пристрастено положение. Коренът е само симптом, а не причина.
— Каква тогава е причината? — полюбопитства жената.
Известно време Юги не каза нищо — явно се колебаеше дали да сподели с нея истината. Тя обаче чакаше търпеливо и накрая той вдигна рамене и въздъхна.
— Навремето бях разбойник — изрече бавно. — Мисля, че знаеш това.
— Предполагах… — кимна Мишани. — От нещата, които съм чувала от Заелис.
— А знаеше ли за жената, която имах тогава?
— Съпруга ли?
— Нещо такова. Нямахме нито брак, нито жреци.
— Не знаех — поклати глава дъщерята на Лорд Протектора.
Водачът на Либера Драмач беше доста напрегнат. Личеше си, че бе готов да сложи край на този разговор при най-малката следа от сарказъм или насмешка от страна на събеседничката му. Тя обаче не му даваше никакви основания за това. Тези въпроси бяха важни за него, а следователно бяха важни и за нея, защото той бе предводителят на Либера Драмач и всяка информация за душевното му състояние можеше да й бъде полезна.