Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Не беше стигнала до никакво конкретно решение, когато чу пронизителния вик на Фаека.
Безцелното й скитане я бе отвело почти до пределите на лагера, когато звукът достигна до слуха й. Липсата на сън забави малко реакцията й, но след няколко секунди тъмнокосата Сестра се окопити и побягна с всички сили към лагера, лъкатушейки между палатките на войниците. Щом стигна до причудливото жилище, където се бе настанила Фаека, тя изблъска мъжете, скупчени пред входа му, и влетя вътре като мълния.
Червенокосата Сестра продължаваше да крещи. Тя бе приклекнала до дървесния ствол, който оформяше едната стена на стаята, а принадлежностите й бяха разпилени по пода. От стените течеше кръв и се стичаше в локвички на пода, а покрай тях се виждаха размазани тъмночервени следи, оставени от стъпките на Фаека. Из цялото помещение бяха разхвърляни късове димяща плът и почернели кости. Някои от тях все още бяха покрити с козина. Бяла козина, обагрена в червено.
Кайку наблюдаваше сцената с разширени от ужас зеници.
— Фаека, какво си направила? — изхриптя тя. Не можеше да повярва на очите си. — Убила си един от тях? Убила си емирин? — Тя прекоси помещението, сграбчи посестримата си за раменете и я разтърси грубо. Гласът й трепереше от гняв. — Защо? Защо?
— Опитваше се да ме убие! — изсъска червенокосата Сестра. — Беше в стаята ми! Събудих се и го видях в стаята си!
Кайку стисна клепачи и сцената изникна в съзнанието й, сякаш се бе разиграла пред очите й. Мрак; Фаека се събужда от кошмар, съзира непознато същество пред себе си и развихря своята кана. Здравият й разум и бездруго вече бе достатъчно разклатен, защото непрекъснато бълнуваше за злонамереността на гората. Видът на емирина навярно й бе дошъл в повече. А може би той я бе нападнал. Може би Сестрата казваше истината. Не че имаше особено значение. Вече нищо не можеше да промени факта, че бе убила един от горските обитатели.
— Това не е твоята стая — каза тихо Кайку, опитвайки се да я успокои. — Ти отиде да спиш в неговия дом.
В този миг в лагера проехтя вик на тревога и войниците пред входа се обърнаха, за да видят какво става.
— Нещо се движи сред дърветата! — изкрещя някой.
— Съзнаваш ли какво си направила, Фаека? — рече Кайку с натежал от отчаяние глас. — Това, което си сторила, ще причини смъртта на всички нас.
При тез думи лицето на посестримата й се изкриви в зловеща гримаса и тя се хвърли към Кайку.
Тъмнокосата Сестра изобщо не очакваше това. Навярно ако се бе замислила над тази възможност, щеше да подбере по-внимателно думите си. Тя знаеше колко крехко бе душевното равновесие на приятелката й на това място. Ала въпреки че през последните няколко дни сериозно се безпокоеше за състоянието на Фаека, никога не бе мислила, че може да прояви склонност към насилие. Дори и след ужасното откритие, което току-що бе направила, тя предполагаше, че убийството на емирина е по-скоро нещастен случай, отколкото предварително обмислен акт. Видът на сгърченото от неописуема омраза лице на Сестрата я накара да потрепери от ужас; в следващия момент силата на атаката я изблъска навън и тя се строполи възнак върху синьо-зелената трева с Фаека отгоре й. Войниците се разбягаха с викове.
Нечовешката ярост на посестримата й я потресе до такава степен, че Кайку й оказа съпротива само благодарение на инстинктите си за самосъхранение. Фаека дереше лицето й с ноктите си и нанасяше жестоки удари по главата й, като същевременно сипеше отвратителни клетви и проклятия на някакъв диалект от Аксками, който нямаше нищо общо с обичайната й реч. Двама от войниците, които явно не съзнаваха какво точно се разиграва пред очите им, се опитаха да издърпат побеснялата Сестра от жертвата й, ала бяха отхвърлени назад от някаква невидима ръка, която ги запрати с такава сила върху жилището на емирина, че стените му се пропукаха.
Именно развихрилата се кана на Фаека проясни съзнанието на Кайку. Проникването в Чаросплетието породи искра и в нейното собствено тяло — изблик на енергия, който тя се опита да потуши, за да не нарани приятелката си.
Не трябваше да постъпва така. Отне й прекалено дълго време да осъзнае, че силата на червенокосата Сестра бе насочена не само към войниците, но и към нея самата. Фаека я нападаше в Чаросплетието и това правеше намерението й смъртоносно.