Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тъмнокосата Сестра посети Фаека. Противно на желанията на Доджа, тя бе напуснала палатката си и бе разпънала рогозката си в едно от жилищата на емирините. Помещението беше топло, имаше неправилна форма и излъчваше някаква странна стерилност, а едната му стена представляваше част от кората на огромно дърво. От тавана и пода стърчаха някакви изпъкнали форми, които можеха да бъдат както скулптури, така и обикновени домакински принадлежности. Кайку забеляза някакъв тесен тунел, който водеше началото си от стаята и се извиваше около дървесния ствол, губейки се нейде сред по-високите клонки, ала можеше само да гадае за предназначението му.
Фаека се държеше много странно. Тя дърдореше някакви безсмислици, сякаш имаше треска и бълнуваше, ала нямаше температура. Червенокосата Сестра избута ръката на Кайку, когато тя докосна бузата й, и започна да мърмори неприятни неща за нея, сякаш посестримата й не се намираше в стаята. Кайку коленичи до нея, загрижена за състоянието й, но нямаше как да й помогне — болната бе издигнала защитите си и не допускаше дори Сестрите до себе си. Освен това, колкото повече изучаваше спътничката си, толкова повече тъмнокосата Сестра се убеждаваше, че страданието й е по-скоро душевно, отколкото физическо. Предната нощ писъците на Фаека огласяха целия лагер; също както и в случая с Лусия, гората Ксу й действаше смазващо и Кайку не знаеше дали разсъдъкът на приятелката й щеше да издържи под това тежко бреме.
„Богове, защо изобщо дойдохме на това прокълнато място?“, запита се тя, ала прекрасно знаеше отговора. Бяха дошли тук, защото това беше последният им шанс.
През този ден бе видяла на няколко пъти емирините. Те се стрелкаха като бели мълнии между дърветата и всеки път, когато ги мернеше, тъмнокосата Сестра се взираше в синьо-зелените горски дебри и се питаше какво ли се крие под бялата козина на загадъчните им домакини. Тя отиде да види Пейтре, която беше доста изнемощяла, ала поне се бе съвзела, и си поговори с Тсата. Този път обаче ткиуратският й приятел й се стори малко странен — в държанието му сякаш имаше някаква бариера, която тя не можа да преодолее, ето защо накрая се отказа и си тръгна. Атмосферата в лагера я потискаше, но бе заклещена тук като всички останали и не трябваше да напуска пределите на селището.
Тя започна да се разхожда около селището, за да размисли на спокойствие. Претенциите, които предяви Асара, наистина бяха сериозни. Е, поне вече знаеше защо някогашната й прислужница я бе последвала в гората — трябваше да запази инвестицията си. Ала дори Кайку да бе в състояние да изпълни желанието й, въпросът беше трябваше ли? Осмеляваше ли се да дари същество като нея със способност за размножаване?
От друга страна, ако я бяха накарали да попречи на Асара да има деца, категорично нямаше да го стори. Тогава щеше да й отнеме нещо, а тя никога не би постъпила така. Докато да й даде възможност да се възпроизвежда беше нещо съвсем различно. Всяко действие на потомците й, всяко следствие от живота им щеше да е заради Кайку.
Ами ако те пораснеха със способностите на Асара? Ами ако бяха вероломни като майка си? Откъде можеше да е сигурна? Всемогъщи богове, щеше да направи някогашната си прислужница родоначалник на нова раса. Раса на създания, които могат да приемат всякакво лице и всякакъв облик; перфектни шпиони и смъртоносни имитатори с неостаряващи тела. Само Сестрите можеха да прозрат през обвивката им.
Тъмнокосата Сестра внезапно се спря. Тя си даде сметка, че се бе увлякла — въображението й явно се бе развихрило. Нямаше никаква гаранция, че децата на Асара ще наследят дарбите й. Дори и да станеше така, не бе сигурно, че ще се превърнат в красиви и смъртоносни създания като майка си. Можеха изобщо да не наследят природата на майка си.
Ала такава възможност съществуваше и Кайку не можеше да отрече това.
Тя искаше да си поговори с Тсата. Чувстваше се ужасно, задето ткиуратецът бе толкова близо, а тя бе обвързана с клетва да не говори за молбата на Асара. Сестрата се възхищаваше на острия му ум и честността му. Вероятно той щеше да й помогне да разплете възела. Сигурно щеше да й каже, че действието и бездействието са едно и също нещо и че ако иска да откаже на Асара дара на зачатието заради страха от възникването на раса от чудовища, трябва да направи всичко възможно съпругата на Реки да не забременее. Тсата щеше да унищожи заблудите й и да разсее димните завеси на етикета и предразсъдъците; накрая щеше да й каже, че единствената причина, поради която умува над този въпрос, е защото не иска да се нагърби с отговорността да вземе конкретно решение.