Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Какво се случи после? — попита Мишани. Тя не му предложи съчувствието си. Не мислеше, че Юги го иска, ала дори и да беше така, пак нямаше да му го даде.
— Другите вече крещяха за мъст — продължи да разказва водачът на Либера Драмач, — но аз знаех какво щеше да стане. Нашето отмъщение щеше да породи други отмъщения, както е ставало винаги и както винаги ще става. Мяташ се вечно в омагьосания кръг, тичаш по задънената улица и целият ти живот се върти около мечове и окървавени трупове. Ето защо ги изоставих. Те си мислеха, че искам да се отдам на мъката си, да потъгувам на спокойствие. Бяха сигурни, че ще се върна — рече той с безизразен глас, — но аз никога вече не се върнах при тях.
Мишани бе чувала останалото от Заелис — как Юги се беше присъединил към Либера Драмач и как вродените му водачески способности и натрупаният през годините опит го бяха направили незаменим и бе станал дясната ръка на Заелис; а след смъртта на беловласия старец мъжът с неизменната кърпа на главата беше поел водачеството на организацията. Вече го разбираше напълно.
— Ти не искаш да предвождаш всички тези хора, нали? — попита тя.
Юги я изгледа с килната встрани глава, след което кимна утвърдително.
— Аз не съм пълководец като Зан. Нямам далновидността и амбицията на Заелис. Навремето водех стотина мъже и се справях добре, ала в крайна сметка се провалих и това ми струваше единственото нещо, което някога съм… — той извърна глава. — Няма смисъл да говорим — добави мъжът и махна с ръка.
— Можеш да се оттеглиш — рече Мишани.
— Не мога да направя това — въздъхна предводителят на Либера Драмач, — защото все още съм най-добрият вожд, който тези хора са имали. Заелис подбираше добре хората си, но нямаше усет за пълководци, не можеше да подбере хора, които да умеят да водят военни действия. Тези хора принадлежат към благородническите фамилии и в момента, в който някой от тях се доближи до Либера Драмач, в момента, в който се намеси_ политиката_, с нас е свършено. Всички те ламтят за Лусия.
Жената кимна.
— Напълно съм съгласна с теб. Дори баракс Зан може да се окаже заплаха. Но можеш ли да поведеш хилядите си последователи на война, Юги? Твоите бойни умения бяха от неоценима полза в Лоното, ала тогава ти прилагаше предимно разбойнически тактики. Може да се стигне до момент, в който да действаш като пълководец и решенията, които вземаш на бойното поле, да костват много животи… Ще можеш ли да вземеш тези решения? Или ще се скриеш зад наркотичните си сънища?
Мъжът й хвърли мрачен поглед.
— Ако това е наказанието му, тогава ще го понеса, защото нямам друг избор. Боговете определено имат извратено чувство за хумор, ако решат да ми отмъстят за някогашните ми деяния, като ми дадат още повече животи, които да опропастя.
— Точно това и ще направят — отбеляза сухо Мишани.
Юги се изправи на краката си. Окото на Нуки се бе издигнало по-високо в небето, езерото бе лазурносиньо и въздухът се затопляше.
— Благодаря ти, задето ме изслуша, Мишани — каза водачът на Либера Драмач. — Не зная защо избрах да поговоря точно с теб от всички хора, ала се радвам, че го сторих. — Той вдигна поглед към билото на склона, където се издигаха порутените бели храмове на Арака Джо. — Кой твърди, че нашето минало определя бъдещето ни? — запита се мъжът на глас. — Какъв е смисълът в това?
След тези думи той се отдалечи и отново я остави сама.
Младата жена остана да седи на брега на езерото, замислена над онова, което Юги й беше казал. После се върна в къщичката си и започна да опакова нещата, които щяха да й потрябват за пътуването.
Възнамеряваше да навести майка си.
Осемнадесета глава
Тази нощ малцина успяха да поспят и Кайку не беше сред тях, ала не страхът от кошмарите я накара да остане будна.
Тя се разхождаше сама из селището на емирините и прехвърляше в паметта си онзи момент, в който двамата с Тсата се бяха целунали, опитвайки се да открие някакво скрито значение, което все й убягваше. Какво изразяваха очите му, когато го бе спряла? Дали не трябваше да го остави да я целуне, преди да му съобщи новината за сънародничката му? Ами ако Тсата бе възприел известието като извинение, задето го бе отблъснала? А как всъщност стояха нещата? Дали се бе отдръпнала съвсем целенасочено, използвайки Пейтре като претекст? Богове, та Кайку дори не знаеше какво бе искала тогава, но ето че ретроспективният поглед към действията й я изпълваше със съжаление и съмнения.