Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Лусия, какво има? — попита по-възрастната жена.
— Трябва да ти кажа някои неща — рече събеседничката й. — В случай че никога вече не получа възможност да ти ги споделя.
Кайку се намръщи.
— Недей да говориш така.
— Съвсем сериозна съм, Кайку — каза престолонаследничката. — Не зная дали някога пак ще бъда с толкова ясно съзнание.
— Естествено, че ще бъдеш! — възрази Сестрата. — След като излезем от гората, ще…
— Остави ме да говоря! — прекъсна я Лусия и събеседничката й беше тъй потресена, че веднага млъкна. — Прости ми — добави меко девойката. — Позволи ми да ти кажа това. Не искам друго.
Кайку кимна.
— Искам да ти благодаря. Това е всичко. На теб и на Мишани. Искам да знаеш, че… оценявам всичко, което сте направили за мен. Двете ми бяхте като сестри. И винаги, винаги сте били на моя страна. Когато всичко това приключи, аз… — гласът й заглъхна. — Просто исках да го знаеш. Ти имаш любовта ми и винаги ще я имаш.
Сестрата усети как в очите й напират сълзи и прегърна девойката.
— Всемогъщи богове, та ти сякаш се сбогуваш, Лусия — промълви тя. — Ще минем през всичко това, ще видиш. Ще живееш и ще кажеш сама тези неща на Мишани. — Престолонаследничката я прегърна още по-силно. — Аз ще те пазя, дори това да означава да дам живота си за теб.
— Има някои неща, от които не можеш да ме опазиш — прошепна Лусия. Когато тя вдигна глава, нещо в езика на тялото й подсказа на Сестрата, че зад гърба й има някой. Тя се обърна и видя Хет.
— Тсата с теб ли е? — попита той, без да си губи времето в поздрави или извинения, задето прекъсва разговора им.
— Не съм го виждала — отвърна Кайку.
— Но той тръгна след теб — рече ткиуратецът, а по лицето му се изписа объркване, докато се бореше с непознатите срички на сарамирския. — Навътре в гората.
— Не съм излизала от селото — информира го Сестрата.
— Той те видя как излизаш — продължи да настоява татуираният мъж. — Аз бях с него. Не те мярнах, ала Тсата те видя. Каза, че трябва да поговори с теб.
Зловещо предчувствие разпери пипалата си в стомаха на Кайку.
— Кога стана това? — попита тя.
— Преди няколко минути. Състоянието на Пейтре започна да се влошава и дойдох да го извикам.
Сестрата погледна към Лусия.
— Преди три нощи, когато бях нападната от огромния дух в гората… те видях да навлизаш между дърветата и тръгнах след теб.
Престолонаследничката поклати глава.
— През онази нощ изобщо не съм излизала от палатката си. Спях, а отвън имаше стражи…
— Богове! — изсъска Кайку. — Връщай се бързо в лагера! Хет, покажи ми накъде тръгна!
Ткиуратецът се подчини без никакво колебание, докато Лусия бързаше към лагера. Сестрата се завтече подир татуирания мъж и само след няколко крачки той се спря и посочи с ръка.
— Натам.
Ирисите на Кайку веднага се обагриха в червено. Никога нямаше да успее да проследи ткиуратец само с общоприетите средства, дори и да владееше нужните умения; в Чаросплетието обаче нещата стояха другояче. Виждаше следата, оставена от миризмата му, спомена за дъха му и ехото от ударите на сърцето му.
— Върни се при Пейтре — нареди тя на Хет. — Вече не можеш да ми помогнеш.
С тези думи тъмнокосата Сестра се гмурна в гората.
Тя я погълна с охота. Висящите ластари и филизи на сините растения я шибаха през лицето, докато тичаше. Земята криеше множество опасности — преплетените корени и стърчащите скали сякаш само дебнеха да я препънат, а резките обрати в терена правеха скоростта й опасна и безразсъдна. Тя обаче разчиташе контурите на земята със същата лекота, с която разчиташе конфигурацията на нишките в Чаросплетието, което й позволяваше да стъпва непогрешимо на земята.
Сестрата се проклинаше на ум, докато се носеше из гората. Ако бе притиснала повече Лусия, ако я бе разпитала по-подробно за инцидента… Престолонаследничката обаче беше непроницаема, съзнанието й беше другаде и Кайку не искаше да всяка допълнителен смут сред войниците, преди да чуе историята от устата на самата Лусия.
Сега знаеше, че няма никаква история. Девойката не беше ходила никъде. Каквото и да бе следвала през онази нощ, то не беше Лусия. И ето че сега и Тсата бе станал жертва на същата измама.
Ако умреше заради глупостта й…