Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку знаеше всичко това, ала то в никакъв случай не правеше избора й по-лесен.
Нощта се спусна отново над земята, но този път нямаше луни, които да я озарят със сиянието си.
Войниците започваха да се боят от тъмнината. Перспективата да заспят и да сънуват ужасни кошмари бе по-лоша от изтощението, което ги очакваше, ако останат будни, ала умората им бе толкова силна, че те се унасяха пряко волята си. Стражите дремеха на постовете си; главите им клюмваха и собствениците им се будеха с викове, когато кошмарите се вкопчваха стръвно в тях. Гората и бездруго беше място, което подлъгваше окото, но липсата на сън ги караше непрекъснато да съзират разни движещи се обекти и ги подлагаше на ужасяващи халюцинации.
— Утре заранта трябва да потегляме — изръмжа Доджа на Кайку. — Хората ми не могат да издържат повече — това място ще ги накара да полудеят. Ако трябва, ще носим Фаека и ткиуратката.
Тъмнокосата Сестра не каза нищо. Тя също си мислеше, че ако състоянието на Фаека се подобри, могат да й измайсторят носилка и да поемат отново на път. Освен това общото състояние на групата сериозно я тревожеше. Задвижваният от нейната кана метаболизъм поддържаше ниско нивото на умората в организма й и тя не бе тъй изтощена физически като останалите, но не там според нея бе проблемът; именно психическият терор, на който бяха подложени бойците, я караше да се опасява от възникването на инциденти. В този лагер имаше прекалено много пушки и твърде много разтреперани пръсти, които да натиснат спусъка.
На фона на всичко това обаче имаше и един лъч светлина — когато и последните кръпки на чезнещия ден бяха погълнати от сгъстяващия се здрач, я известиха, че Лусия е будна и е настроена общително. Кайку веднага се завтече да я види и я завари пред палатката й. Девойката й се усмихна и я покани да се поразходят заедно. Двете жени се отдалечиха малко от лагера и закрачиха сред седефените постройки на емирините. За голямо облекчение на Сестрата, престолонаследничката наистина се оказа с прояснен ум и необичайна охота за разговор.
— Ксхианг Ксхи не е далеч — рече Лусия.
— Така ли? — учуди се Кайку. — Мислех си, че не сме успели да стигнем кой знае колко далеч.
Девойката й хвърли леко учуден поглед.
— Това е домът на духовете — каза тя. — Можем да вървим цяла вечност и никога да не достигнем другата страна, или пък да се озовем там само след час. Разстоянията тук са доста разтегливи. Според теб съвпадение ли е, че селището на емирините се оказа толкова близо до мястото, където падна Пейтре? В огромна гора като тази — не беше ли прекалено удобно за нас?
— Мина ми през ума — призна Кайку.
— Ако Ксхианг Ксхи не иска да бъде намерен, никога няма да го намерим — изтъкна престолонаследничката. — Но случаят не е такъв.
— Тогава защо не се появява? Защо ни кара да минаваме през всичко това?
— Не зная — вдигна рамене Лусия. — Неведоми са пътищата на духовете. Навярно ни подлага на изпитание. Или пък съм му любопитна и иска да узнае повече за мен.
Тази мисъл не се хареса много на Кайку.
— Все още можеш да се върнеш, Лусия — рече тя. — Още не е твърде късно.
Престолонаследничката я изгледа тъжно.
— Напротив — въздъхна тя. — Прекалено късно е — добави и се загледа в тъмните дървета и непознатата растителност, заобикаляща селището. — Освен това върнем ли се сега, никога няма да излезем от гората. Ксхианг Ксхи иска да ме види. Мисля, че е заинтригуван. Ако не беше така, едва ли щяхме да оцелеем толкова дълго.
— Ако толкова много иска да те види, защо позволява на гората да ни причинява зло? — попита Сестрата.
— Той иска да види мен — отговори й девойката. — Предполагам, че смята всички вас за излишни.
Кайку почувства как я обливат студени тръпки.
В следващия момент Лусия се обърна рязко към нея и Сестрата се сепна, застивайки на място. Престолонаследничката се взираше в нея със странен блясък в очите си.