Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тя се предаде на волята на своята кана. В света на петте сетива времето забави своя ход, докато в незримото му съответствие Сестрите си нанасяха удари с мълниеносна бързина. Моментното колебание на Кайку бе дало предимство на Фаека. Едва когато тъмнокосата Сестра отхвърли всички съмнения и осъзна, че приятелката й всъщност възнамерява да я убие — че това е битка, от чийто изход зависи собственият й живот, — тя се впусна с всички сили в схватката и започна да оказва сериозна съпротива.
Ала вече беше прекалено късно. Фаека бе подкопала позициите й и бе заложила капани, които осуетяваха всички опити на Кайку да издигне наново защитите си. Заплетените възли, които изграждаше тъмнокосата Сестра, се разпадаха при първото по-силно дръпване. Тя изтъка примки, за да забави противничката си, но те се разграждаха на съставните си нишки в секундата, когато биваха задействани. Докато успее да си съгради свестни защити, Фаека вече бе проникнала зад тях, и на Кайку не й оставаше нищо друго, освен да се оттгегля все по-назад и по-назад. Атаката на червенокосата Сестра беше неумолима и свирепа; макар и да не бе толкова добра като Кайлин, Фаека превъзхождаше повечето вещери и се носеше стремително като смъртоносна игла сред златистите нишки. Кайку все още не можеше да се отърси от шока и изненадата и не можеше да повярва, че това се случва, дори и когато осъзна жестоката истина.
Фаека си проби път през дупките в бродерията на посестримата си и достигна до тялото й. Тя обкръжи сърцето й и се заби в мускулите и костите. Кайку изкрещя от ужас — безмълвен душевен вопъл срещу чудовищната агресия на приятелката й, — съзнавайки, че вече не може да стори абсолютно нищо и че този вик навярно ще бъде предсмъртният й стон.
В същия миг почувства болката. Нечовешка, кошмарна агония — Фаека я разкъсваше отвътре. Самата Кайку бе постъпвала преди по същия начин с други същества и винаги се чудеше какво ли бе страданието, белязало последните им мигове. Сега вече знаеше. Тъмнокосата Сестра имаше чувството, че всяка нейна вена и нерв биват изтръгвани жестоко от плътта й, сякаш бяха коренчета, които трябваше да бъдат изскубнати от нея. Мъчението беше непоносимо, чудовищно…
… ала внезапно болката изчезна.
Тя бе сама в Чаросплетието. Фаека бе изчезнала, оставяйки след себе си единствено пулсиращо кълбо тъга, което бавно се разпадаше.
Съзнанието на Кайку се проясни и тя възвърна сетивата си. Тъмнокосата Сестра напусна света на златистите нишки, а нейната кана се насочи навътре и започна да я преглежда за травми и наранявания. Червените й очи се фокусираха и утринните лъчи на окото на Нуки отново обляха призрачната гора с ярката си светлина.
Усещаше как нещо притиска тялото й. Обут в ботуш крак отмести тежестта и внезапно й олекна. Асара. Тя й подаде ръка и й помогна да се изправи.
— Нямах избор — рече някогашната й прислужница. — Или ти, или тя.
Кайку погледна към Фаека. Червенокосата Сестра лежеше по очи, а косата й беше подгизнала от кръв. Бе простреляна в тила.
— Или ти, или тя.
Гласът на Асара заглъхна в ушите й, а периферното й зрение се замъгли. Внезапно се почувства откъсната от заобикалящата я обстановка и престана да чува изстрелите и виковете, отекващи наоколо. Всичко, което виждаше, бе тази лежаща фигура пред нея. Не, не можеше това да бъде жената, която познаваше. Не можеше този бездиханен труп да означава, че никога вече няма да види или да говори с Фаека.
— Кайку, трябва да вървим — каза й Асара. Щом видя обаче, че не последва никаква реакция, красавицата я сграбчи за раменете и я разтърси грубо. — Чуваш ли ме? Трябва да тръгваме! Веднага!
Тъмнокосата Сестра надзърна отнесено над рамото на Асара и се загледа в дърветата, обграждащи селището. Естествено, естествено. Отмъщението. Сред избуялата синьо-зелена растителност се прокрадваха бели силуети с набръчкани муцуни и оголени зъби. Емирините идваха. Бяха поругали гостоприемството им.
— Къде е Лусия? — извика някой. — Къде е Лусия?
Едва прозвучаването на това име изкара Кайку от унеса й. Тя извика и понечи да хукне към лагера, мислейки си единствено как да защити престолонаследничката, ала Асара я сграбчи за ръката.
— Тя е тук — каза й съпругата на Реки и посочи към мястото, където Доджа и половин дузина войници се бяха скупчили около девойката. Тсата и Хет бързаха към тях, като Хет бе понесъл на ръце Пейтре. Кайку махна на ткиуратците и се затича към Лусия, а Асара я последва.